Роджър Зелазни - Донърджак

— Да не сте постигнали пробив?

— Истинско откритие. Разбира се, трябва да се провери. При това на няколко етапа.

— Кажете ми какво трябва да направя, за да ви помогна.

— Засега само няколко прости експеримента в кабините за прехвърляне.

— Няма проблем. Какви са подробностите?

Бен отново отпи, отиде до бара, довърши виното си и остави чашата. Келси го последва и направи същото.

— Елате с мен — каза Куинан, протегна ръка и я постави на рамото на другия мъж. После го завъртя и тръгна към спиралата от ръждивокафява светлина в отсрещния ъгъл. Преди да стигнат се разнесе звук като от течаща вода. — Насам.

Стаята се изви настрани от тях и двамата се озоваха във виртизображението на кабина за прехвърляне.

— Това е най-лесният начин да ви го демонстрирам — рече Бен, отвори шкафа под дивана и показа съдържанието му.

Сейджак оглеждаше осветения от огньовете лагер. Навсякъде бяха пръснати трупове. Народът също беше дал жертви, но за сметка на това бяха избити всички наемници. В лявата си ръка той стискаше за косата човешка глава, а в дясната мътно проблясваше окървавеното му мачете. Другите от Народа радостно скачаха наоколо му, хвърляха вещите на наемниците в огньовете, бъбреха и размахваха оръжията, с които сечаха труповете. Тази нощ някои от тях, той го знаеше, щяха да се научат да използват режещите пръчки. И щяха да ги вземат със себе си. Жалко. Искаше му се да запази тази тайна за себе си. Но сега нямаше да го прави на въпрос, защото така щеше да подчертае значението на мачетето. Сейджак бе убеден, че повечето ще ги загубят и ще забравят за тях. Не, сега не беше моментът да налага дисциплина. Не и след първата голяма победа на Народа над наемниците. Щеше да ги остави да ядат черните дробове и сърцата им, да им събуват гащите и да се гаврят с труповете им. Да разменят разчленени части от телата им и да ги пренареждат в гротескни фигури. Народът трябваше да се позабавлява след ужасното напрежение, на което бе подложен. Той издаде добре пресметнат вик и игриво шляпна Чъмо по главата. Помощникът му хвана ръката му и се ухили.

— Очистихме ги всичките, шефе! Очистихме ги всичките! — извика Чъмо и закачи с ръка Свът.

— Добре се справихме — изсумтя Сейджак, после се завъртя, за да огледа останалата част от района. По-малкият западен лагер беше паднал лесно. Но този — големият южен — сериозно го беше затруднил. За щастие опитът на Народа със западния му бе дал увереността, от която се нуждаеше, беше му показал, че може да надделее над наемниците.

— Е, ти победи — каза внезапно появилият се до него Дортак.

— Да — отвърна Сейджак. — Добра работа.

— Ще дойдат да те търсят други.

— Вече ще сме надалеч.

— Могат да те потърсят и на далечни места.

— Нека. Можем да избягаме, можем и да се бием. Познаваме джунглата по-добре от наемниците.

— Могат да използват други трикове, каквито още не си виждал.

— Ще ги научим.

— Надявам се — каза Дортак, после се отпусна на колене и сведе глава, — защото сега си вожд на вождовете.

— Вожд на вождовете! — рече Сейджак и разбра, че няма да убие Дортак. — Добра идея. Аз. Вожд на вождовете. Като стария Карак. Никой след него не е бил вожд на вождовете.

— Може да е добра идея — отвърна Дортак. — Но някой ден може да промениш мнението си. Ако ни сполети беда, ще трябва да помогнеш на всички кланове. Отлаг, Билгад — всички ще дойдат и ще те обявят за вожд на вождовете. Ето, Отлаг вече идва. Ако се случи нещо, те ще те призоват от Шанибал и тогава ще трябва да им помогнеш. Сега целият Народ е твой. Сериозна работа.

Когато Дортак се изправи и се отдалечи и Отлаг дойде да му предложи верността си, Сейджак се замисли за последствията от това да е вожд на вождовете. И откри, че тази перспектива, кой знае защо, го тревожи. Сериозна работа, както бе казал Дортак. Вожд на вождовете. Но Карак някога се беше справил с нея и до ден-днешен разказваха легенди за делата му, като че ли са били вчера. Щеше да е хубаво някой ден да разказват такива легенди и за Сейджак.

Когато Отлаг се изправи, мястото му зае Билгад и също го обяви за вожд на вождовете. Сейджак облиза устни, оголи зъби и кимна.

— Да — каза той. — Велик вожд. Сега си вървете. Забавлявайте се. Яжте, танцувайте, правете секс, кълцайте труповете и си играйте с парчетата. В безопасност сте. Сейджак ви пази.

Мигове по-късно той хвана за рамото минаващата покрай него женска.

— Твой ред е да се забавляваш — рече Сейджак. — Това е голяма чест.