Роджър Зелазни - Донърджак

Тази първа вечер двамата с Ейрадис стояха на високия балкон и гледаха към бурния Норд Минч на лунна светлина.

— Значи наистина си възстановил дома на предците си — накрая каза тя.

— В известен смисъл — отвърна Донърджак. — Всъщност не зная как е изглеждал старият замък. Във всеки случай, не толкова добре. Навярно единствената прилика е, че сме го издигнали на същото място. Когато копахме основите, открихме следи от стара изба…

— С тунели — прекъсна го Ейрадис, — които водят навън. Накъде отиваха?

— Надалеч в скалите. Изглеждаха естествени. Дори не съм се опитал да проуча всичките. Просто ги затворих с тежка метална врата. Ако решим да разширим винарската изба, бихме могли да монтираме вътре лавици. Иначе са безполезни.

— Но нали така си разбрал, че това е точното място?

— Е, дядо ми бил споменал нещо за място, където имало тунели. Това, както и основите, ме кара да смятам, че навярно съм бил прав.

— Толкова е различно от Вирту.

— В какъв смисъл?

Тя посочи навън.

— Тази буря скоро ще премине — отвърна Ейрадис — и нещата ще се върнат към… стабилно състояние.

— Но и във Вирту е така.

— Да, но това може незабавно да се промени и съществуват места, известни със своята неустановеност.

— Човек може да вае пейзажи и тук. По дяволите, та ние сме тераформирали части от луната и Марс — и вътрешността на много астероиди.

— А може да направи крачка настрани и назад във Вирту, да открие подходящи водачи и да се озове на съвсем различно място. После идват дивите земи, които развиват свои диви genii, а те, от своя страна, генерират свои собствени диви програми.

— И тук можем да си играем с действителността.

— Да, но после се завръщате към устойчивостта на стабилното състояние. Спомняш ли си всички онези диви места, през които ме преведе на връщане? Тук нямате нищо такова.

— Вярно е — съгласи се той. — Разбирам какво искаш да кажеш. Става дума за различен вид порядък, това е всичко.

— Да. Различен вид.

Двамата влязоха вътре и дълго се любиха на новото легло.

Изтекоха няколко дни, докато Донърджак инсталира и задейства оборудването си. Междувременно той си почиваше от работата и заедно с Ейрадис излизаха на Голямата сцена, която също функционираше. Там можеха да настройват средата на величествени, прекрасни гледки, включително оригинални части от Вирту. Когато се задействаше интерфейсът на силовото поле, те бяха в състояние да го усещат направо на сетивно равнище. Така че влизаха във Вирту в границите на Сцената, ограничен еквивалент на самото явление на прехвърлянето, а ако искаха пълно прехвърляне, необходимото медицинско оборудване се намираше в съседните помещения.

Двамата седяха в долина сред яркочервени хълмове, където древни статуи се преобразяваха обратно в скали. Червени птици с напомнящи на лири опашки кацаха сред влажната трева край малко езерце.

— Странно е да идваш тук като гостенин — каза тя. — Каква магия използва господарката на изгубените, за да извърши тази промяна?

— Мисля, че когато те превъплъти, тя просто го направи като един от нас, а не като творение на Вирту.

— И все пак как е успяла да го постигне?

— Отдавна мисля по този въпрос. Струва ми се, че Вирту трябва да притежава равнище на сложност, превишаващо онова, което сме постулирали.

— О, убедена съм, че е така.

— Което означава и по-високо структурно равнище.

Ейрадис сви рамене.

— Ако това обяснява как го е направила, трябва да е вярно.

— Предположенията не обясняват нищо. Трябва да разработя теория и да разбера механизмите.

— А после?

Той поклати глава.

— Приложението й ще е… необичайно. Иска ми се да захвърля всичко останало и да работя само по този проблем. Но не мога.

— Защо?

— Дължа на господарката на Ентропията нейния Дворец от кости и беседки с мъртви цветя.

— Как разбра какво иска?

— Тази сутрин на един от екраните се появи списък с детайли и общ план.

— И как ще извършиш прехвърлянето?

— Тя наблюдава. Ще научи, когато всичко е готово. И ще ми покаже какво да направя.

— Страх ме е. Мислиш ли, че в момента ни наблюдава?

— Предполагам, че е възможно.

Ейрадис се изправи и каза:

— Да си тръгваме.

— Добре.

По-късно същата вечер, докато се унасяха в сън, Ейрадис го докосна по рамото.

— Джон?

— Какво има?

— Всички замъци ли издават странни звуци нощем?

— Сигурно — отвърна Донърджак и се заслуша. Чу далечно металическо дрънчене. — Става течение — след известно време каза той. — Навярно работниците не са закрепили добре нещо.