Роджър Зелазни - Донърджак

Но влакът бе интелигентен и (обикновено) благоразумен. Той се беше съгласил, че един и същ номер едва ли ще успее повторно и че боговете най-малкото ще пратят някого да провери района на преминаването му. Ако наистина бяха започнали да изпадат в параноя, те можеха просто да се опитат да го унищожат. Това навярно щеше да се окаже трудно, но щеше да доведе до тежки последствия за Джей, Алис, Дуби и Мизар.

И така, Пиринчения павиан избра път, който му позволи съвсем малко да проникне през интерфейса, и групата се изсипа в ярко огрените тревисти равнини в подножието на първичната планина. Както предварително се бяха уговорили, Мизар незабавно се отправи на разузнаване, като пълзеше ниско сред високата трева.

— Получавам клаустрофобия — измърмори Дуби. — Маймуните не са програмирани да се мъкнат по земята. Всичките ми инстинкти пищят, че някой ягуар само чака да ме схруска.

— Тихо — рече Джей. — Качи се на раменете ми, ако това ще ти помогне, но пази тишина.

Минутите изтичаха. Алис си погледна часовника.

— Ако това нещо все още показва реално време, празникът на елшите би трябвало вече да започне.

— Спокойно — с повече увереност, отколкото изпитваше, отвърна Джей. — Според сценария, който открадна Дръм, преди истинското начало ще има много молитви и химни.

Зачакаха. Нервите им бавно се обтягаха, докато си представяха какво може да се е случило с Мизар. Във въображението си Джей вече виждаше как разглобяват на съставни части приятеля му от детинство и се възхищаваше на хладнокръвието, с което Алис проверяваше снаряжението си. Тя, от своя страна, се чудеше какво би могла да постигне с ХФ-пистолет срещу някое божество и се удивляваше на спокойната бдителност на Джей. Дуби дъвчеше опашката си и си мислеше за ягуари и лъвове.

Съвсем тихо прошумоляване на трева предизвести завръщането на Мизар’. Той приклекна пред момчето и Джей включи в инфосистемата му електронен бележник. Като чешеше хрътката между клепналите уши, той обърна бележника така, че Алис и Дуби също да могат да четат.

— Изглежда, че изходният пункт е на източния склон — каза Джей. — Трябваше да се досетим, че няма да използват фабриката. Надявам се, че поне прехвърлящите координати не са много по-различни.

— Така или иначе — отвърна Алис, — трябва да се приближим и да поогледаме. Навярно бихме могли да се скрием зад ей онази червеникава скала.

— Мога… да ви преведа… по таен път — изхриптя Мизар.

— Добре — рече Джей. — Да вървим.

Иззад скалата спокойно можеха да наблюдават оживената дейност. Четири големи зикурата бяха разположени приблизително под формата на ромб. По средата имаше малка кръгла платформа.

— Нещо в разположението ми се струва познато — прошепна Алис. — Сетих се! Това е умален макет на декора за празника в Калифорния.

Джей отвори файла в електронния си бележник и го сравни.

— Имаш право. Основното движение тук е между сградите по ръбовете на ромба — онези, които съответстват на двата зикурата в краищата на пътя в Калифорния.

— Засилена… охрана — отбеляза Мизар. — И на земята… и отгоре.

Над главите им прелетя крилат лъв и сянката му за миг се плъзна по тях. Те се притиснаха към скалата.

— Как мислите, дали има нещо вярно в теорията, че обитателите на Вирту се затрудняват да възприемат образи от Верите — замислено рече Алис.

— Надявам се, че просто не са внимателни — отвърна Дуби. — Аз не съм от Верите — поне така ми се струва.

— Мизар определено не е — прибави Джей, — макар че има дарба да се прикрива.

Известно време продължиха да наблюдават в мълчание. Край квадратните сгради обикаляха фигури, облечени във вавилонски роби и поли. Понякога се разнасяха остри заповеди, които не можеха да разберат. В сградите влизаха и излизаха хора — особено в една.

— Напомня ми за сцена преди представление — отбеляза Алис. — Готови са, но не правят почти нищо, просто чакат.

Джей, който никога не бе гледал представление, само изсумтя.

— Ама защо всички са облечени еднакво! — оплака се Дуби. — Не мога да разбера дали онези, които излизат, са същите, които влизат — но пък, от друга страна, за мен всички хора изглеждат еднакво.

И се изкиска. Джей леко го плесна.

— И аз не мога да ги различавам — каза момчето. — А ти, Мизар?

— Миришат еднакво… но… прекалено са далеч… за да съм убеден.

— Едно е сигурно — рече Алис. — Няма да можем да се промъкнем там. Не само заради всички тези хора, но и заради лъвовете, биковете и всичките странни чудовища.