Роджър Зелазни - Донърджак

Разнесе се дрънчене на вериги, призрачният кръстоносец се появи и с наслада вдиша аромата на уискито.

— Значи си успял да се върнеш невредим.

— Да, момко, всички успяхме, освен твоята госпожа майка.

— В такъв случай онези, които изчезваха от бойното поле…

— Бяха прогонени, но не и унищожени. Ти имаше право, че мъртвите не могат лесно да бъдат убити. Обаче успяхме да ти помогнем малко, нали, млади господарю?

— Да.

— Тогава вземи да похапнеш и да поспиш, момко. Тази битка е спечелена, но следващата още не е започнала.

Бен Куинан с изненада чу, че на вратата на колибата му се чука. За миг си помисли дали да не остави чукането без отговор, но появата на гости беше толкова неочаквана, че отиде да отвори.

Грубото лице на русия мъж, който стоеше навън, бе любезно, но иначе безизразно. Той протегна ръка и му подаде визитната си картичка.

— Господин Куинан, аз съм Дезмънд Дръм. Дали бихме могли да поговорим?

Куинан запремигва, после погледна визитката. На нея пишеше: „Дезмънд Дръм, частен детектив“. Отдолу беше надраскано на ръка: „Наистина бихте желали да разговаряме“.

— Заповядайте, господин Дръм.

— Благодаря. — Детективът го последва вътре и застана вляво от огнището. — Чудесно място. Могат ли да ни подслушват?

— Не.

— Даже вашият genius loci ли?

— Да.

— Добре. Не бих искал да ви изгонят.

За какво става дума, господин Дръм?

— Дойдох да ви помоля да ми уредите среща с Моребог.

— Какво? Защо смятате, че мога да ви помогна?

— Защото всъщност сте Скорост — куриерът на Върховните на Меру.

— Знаете много за жител на Верите.

— Държа си ушите отворени.

— Даже да съм онзи, който казвате, защо да ви уреждам такава среща?

— Поради няколко причини. Първо, това ви е работата. Второ, Моребог ще иска да ме изслуша. И трето, Небебог би се заинтересувал от вашата колебливост. Разбрах, че напоследък бил доста докачлив.

— Наистина си държиш ушите отворени, Дезмънд Дръм. Кажи ми, как ще съобщиш на Небебог за поведението ми, щом имаш нужда от мен, за да се свържеш с Моребог?

— Имам приятелка на някои по-ниски места… много ниски места. Тя би могла да предаде съобщението.

— Аха.

Бен Куинан се замисли за нещата, които беше чул напоследък: за битката в Дълбоките поля, за нападението на Меру, за изчезването или преобразяваното на Банса.

— Моребог ще иска да знае за какво се отнася срещата.

— За съюз между него и онези, които представлявам, с цел противопоставяне на амбициите на Небебог.

— Доста си откровен. Откъде знаеш, че няма да те издам на Небебог?

— Имам приятели, нали ви казах. Разбрах, че божествата, които нарушат принципните си роли в космическия порядък, бързо могат да се окажат развенчани — и уязвими.

— Аха.

Кратка пауза за размисъл. (Само в това проявление. Другите аспекти продължиха да разнасят съобщения, да координират продажбата на билети за Празника и да инструктират подчинените. Почти пълното вездесъщие беше нещо наистина сложно.)

— Дезмънд Дръм, предай на онези, които представляваш, че ще отнеса посланието. Ще изчакаш ли отговора?

— Да, естествено. Разбрах, че божествата могат да действат доста бързо.

— И защо мислиш, че Моребог ще се съгласи?

— Защото Празникът е след три реални дни и според букмейкърите тогава Небебог има адски големи шансове да стане най-висш.

— Аха. Почакай, ще се върна.

Проблясък златиста светлина. Куриерът изчезна и остави пред очите на Дръм танцуващи точици. Детективът се облегна на стената и стисна клепачи. Нямаше нужда пак да бъде заслепен, когато богът се върнеше, а и беше много уморен.

— Моребог ще те приеме. — Завръщането на Куинан бе абсолютно безшумно. — Ако ме хванеш за ръка, ще те заведа при него.

— Благодаря.

Проблясък златиста светлина. Озоваха се в нещо, което приличаше на гигантска раковина на морското дъно. Във водата плуваха риби с огромни усти и фосфоресциращи тела. Моребог се надигна от единия край на раковината, проявен като сепия с очи, големи колкото юмруците на Дръм. Преобразил се в риба с дълго тяло, Куинан се плъзна сред многобройните пипала на Върховния бог.

— Господарю — поклони се детективът.

— Носиш ми предложение от господарката на Дълбоките ПОЛЯ.

— Не съм казвал такова нещо, но да, господарката на Дълбоките поля е една от онези, които представлявам.

— Една ли? Та тя винаги е била самотница.

— И все още е такава, но докато настоящата криза продължава, тя се съюзи с онези, които се противопоставят на опита за прехвърляне.