Роджър Зелазни - Донърджак

И. И. Айлс знаеше, че не трябва да дразни сприхавия огнедишащ бог, затова запази за себе си първите три-четири резки отговора, които му дойдоха наум. Вместо това подаде на Бел Мардук нова бира.

— Би трябвало да е съвсем скоро. Ще ни дадат знак, когато тълпата е готова и реколтата си струва да се пожъне.

— Най-добре да не пускат първо Ищар.

— Няма, разбира се. Тя ще се появи след теб.

И. И. Айлс лично се беше погрижил за това. Мардук вече бе банален — сексапилната богиня щеше да се появи на кориците на всички вестници по света, особено пък с костюма, който й бяха приготвили.

Той се ухили в похотливо очакване. Богът взе изражението му за убеденост, че всичко е под контрол, и се успокои.

Вратата на помещението, в което Айлс беше устроил гримьорната, се отвори. Появи се облеченият като храмов прислужник Бен Куинан и се поклони.

— Започнаха с по-нисшите божества, о, велики Мардук. Моля двамата с Йерофанта да заемете местата си, както репетирахме.

— Убих Тиамат без тренировки, дребно създание — отвърна Бел Мардук и блъвна мъничко огън. — Няма нужда да ми напомняш.

Куинан побърза да се отдръпне, за да направи път на бога. Йерофантът го последва, намигна на Бен и му подхвърли нещо. Куинан го хвана.

— Не приемай фалшиви монети, хлапе.

После отмина, оставяйки след себе си бирени изпарения. Куинан погледна шепата си. Там лежеше фалшива монета.

След разговора с Учителя Джей, Алис и Дуби се озоваха в основата на зикурат, обвит в хибискус и пълзящи растения. Макар че бяха на известно разстояние от публиката, спокойно можеха да видят докъде е стигнал Празникът.

— Това е началото на втория химн в чест на Мардук — каза Джей. — По дяволите! Приказвах прекалено много.

— Мисля, че би трябвало да се тревожим за по-важни неща, Джей — обади се Алис. Гледаше в небето.

Той проследи погледа й и мъчително преглътна, когато видя кръжащите над главите им два крилати бика. В момента, в който го забелязаха, те свиха криле й се понесоха като соколи надолу към тях — нещо, което не би трябвало да е възможно за същества с техните размери.

— Мамка му! — извика Джей.

Дуби вече пъргаво се беше покатерил на първото стъпало на зикурата. Алис притисна гръб към камъка и се прицели с ХФ-пистолета си.

— Джей, подай ми ръка и ще ти помогна! — каза маймуната.

— И тази проклета машина… Вземи я, Дуби. Занеси я на върха и натисни ключа. Двамата е Алис ще задържим биковете.

— Аз ли?

Момчето пъхна устройството в ръцете на маймуната.

— Тръгвай. Съвсем лека е, само е обемиста.

— Аз ли? — изписка Дуби, но машината започна да се издига.

Джей откачи от колана си въже с кука накрая, вдигна глава и видя, че маймуната мъкне устройството нагоре.

— Надявам се, че това нещо ще издържи тежестта ми — измърмори той, докато закрепваше куката за едно от по-високите стъпала и се издърпваше нагоре.

Ако някой си бе направил труда да погледне към задната стена на западния зикурат, щеше да види удивителна битка. Младо момиче стреляше с ХФ-пистолет срещу два крилати бика. Те бяха принудени да кацнат на земята, където големината им ги поставяше в неизгодно положение, тъй като любимата им атака очевидно се състоеше от приземяване върху жертвата с намерението да я смачкат. Сега обаче биковете отстъпиха с прибрани към хълбоците си криле и наведоха глави, готови да нападнат.

— Алис! — извика Джей. — Хвани се.

Той й хвърли края на здраво закрепеното въже. Момичето пъхна пистолета в пояса си и го остави да я изтегли при себе си. Обелената кожа и одраният лакът не бяха нищо в сравнение с алтернативата да посрещне атаката на биковете. Двамата чуха пропукването на стената на псевдозикурата.

— Точна стрелба — задъхано я похвали Джей. — Мисля, че барабаните са заглушили шума ни.

— Къде е Дуби?

— Горе с устройството. Казах му, че ще го прикриваме.

— Добре.

Алис посочи с ръка. От изкуствената гора от хибискус, която скриваше основата на трибуната, излизаха лъвове. Но не ленивите, сънливи същества, които можеха да се видят в зоопарковете или на сафари, а хищните лъвове, които вавилонските царе бяха ловували с такава наслада, че бяха заповядали да увековечат подвизите им на камък.

— Тези зверове могат да се катерят — каза Джей и се заизкачва нагоре.

Алис обаче не успя да му отговори. Разнесе се мощен гръмотевичен тътен, последван от камбани, звънци, хлопки, гонгове, барабани и пискливи флейти. Огромна сянка скри слънцето?

— Мамка му — отново измърмори Джей. — Бел Мардук.