Ричард Морган - Вариант 13

„Добре, Джаки-глупаки. Давай да почваме.“

Вратите на параклиса се отвориха леко още при първия допир, плъзнаха се безшумно на хидравличните си панти и му разкриха две еднакви редици пейки за богомолците, също от модифициран тик. Мебелите приличаха на островчета върху блестящия под от синтезно стъкло. Вътрешният архитектурен релеф се гънеше скромна по подобие на съвременните църкви. Ъгловати издутини изпълняваха ролята на парапет около олтара и на катедрата за проповеди. В пространството между парапета и първата редица пейки стоеше Джак Дудек в компанията на друг, още по-едър ариец. И двамата бяха със сините фирмени комбинезони на затвора, смъкнати до кръста и пристегнати там с ръкавите. Отдолу бяха със сиви впити потници. Трети тип с бръсната глава и яко телосложение, облечен по същия начин, се надигна между две редици скамейки вдясно. Дъвчеше дъвка.

— Здрасти, негро — високо каза Дудек.

Марсалис кимна.

— Довел си си помощници, гледам.

— Не ми трябват помощници, за да си отрежа парче от задника ти, пич, Марти и Рой само ще гледат някой да не ни прекъсне.

— Така си е, негро. — Онзи с дъвката излезе на пътеката, ухилен до уши — чак очичките му се бяха смалили наполовина — и очевидно адски доволен от силното натъртване върху обидата. Карл овладя гнева си и си представи как изважда очите му с палци.

„Сдържай гнева си, момче.“

Много беше депресиращо — пак същото усещане за отслабващ контрол върху собствените му реакции. През последните четири месеца можеше съвсем точно да проследи промяната в отношението си към старомодните расови епитети, които все още се използваха широко в Републиката. Негро. Първите няколко пъти го смути и му се стори някак чудато и старовремско — като да ти хвърлят ръкавица в лицето, за да те предизвикат на дуел. С времето започна да го усеща като словесно заплюване, каквото си и беше всъщност. Фактът, че чернокожите затворници се обръщаха помежду си със същата дума, не намаляваше гнева му, който бавно набираше сила. Тяхното беше проява на защитен механизъм, развил се на местна почва, а Карл не беше местен. Майната им на тъпите републиканци и маймунското им общество, ако питаха него.

„Сдържай гнева си.“

Онзи с дъвката тръгна застрашително към него по пътечката между пейките. Карл се измести към първия десен ред и зачака, улови погледа на приближаващия се ариец, дебнеше в очите му знак за начало на екшъна. Ако този щеше да се включва в боя, най-добрата стратегия на Карл беше ритник в глезена и удар с лакът, в брадичката, отляво. Не смяташе да разваля изненадата за Дудек, като вади самоделката твърде рано.

Но онзи удържа дадената от Дудек дума. Подмина го с презрително сумтене и застана на пост до вратата. Карл тръгна по пътечката между пейките. Мрежата я чувстваше като възбуда, като свирене на кофти спирачки. Не беше най-доброто, но и грубата сила щеше да свърши работа. Подмина последните пейки и се изправи срещу Дудек. Деляха ги пет метра синтезно стъкло. Вдигна небрежно лявата си ръка, за да отклони вниманието на Дудек от дясната, и със задоволство видя, че погледът на противника му инстинктивно проследява движението.

— Е, птича курешко. Се’а к’во, шъ ми попееш ли? — проточи като в джизъслендско комедийно шоу. — Югът пак шъ съ надигне.

— Югът отдавна се е надигнал, негро — изръмжа едрият ариец до Дудек. — Конфедеративната република е Америката на белия човек.

Карл го стрелна с поглед.

— Да, и като гледам, много добре ви се е получило.

Едрият ариец настръхна и понечи да тръгне напред. Дудек вдигна ръка и го спря, без да отклонява поглед от Карл.

— Няма нужда, Лий — каза тихо. — Този нещастник…

— Джак! — Съсклив затворнически шепот откъм вратата, придружен от трескави жестове. — Джак! Идват пазачи.

Промяната, която настъпи, беше почти комична. В рамките на няколко секунди двамата арийци пред Карл се метнаха на първата редица пейки и сведоха молитвено бръснатите си глави. Онзи при вратата се мушна два реда по-назад и направи същото. Карл изсумтя наум и седна на първия ред, но от другата страна на пътеката. Мрежата напираше за освобождение, тласък след тласък. Карл сведе глава, като наблюдаваше с периферното си зрение двамата мъже в съседство и се опитваше да овладее дишането си. Ако пазачите подминеха параклиса, без да влязат, боят щеше да продължи по план, само дето Рой щеше да се е успокоил и шансовете повторно да го вбеси до необходимата степен щяха да са изгубени. Планът му беше да размъти мозъка на едрия ариец, колкото онзи да се замотае в краката на Дудек, след което Карл да се възползва от объркването и да намушка и двамата със самоделката. Сега обаче…