Ричард Морган - Вариант 13

— След това трябва да сте поддържали пряк контакт — върна го към реалността Карл. — Иначе не би могъл да го пуснеш по следите ми след арестите на „Котката“.

Ортис пробва нова усмивка. Тя забуксува и угасна безславно.

— Повярвайте ми, господин Марсалис, положих неимоверни усилия да предотвратя това. Аз не съм неблагодарен човек, а вие спасихте живота ми. Но реши ли нещо, Алън Онбекенд е като природна стихия. Вече бяхте заплашили негов близък човек в Арекипа и той искаше смъртта ви. Опитах се да ви изтегля от обхвата му, поисках от АГЛОН да ви отзоват, но явно и вие, по свой начин, сте също толкова упорит, колкото и другите тринайски. Отказахте да се подчините. А Онбекенд действаше толкова бързо, че не ми остана време да направя нещо друго.

Шокът го блъсна право в главата.

— Ти си накарал Ди Палма да ме отзове?

— Да, господин Марсалис. — Ортис въздъхна. — И не само тогава. От самото начало Джанфранко ди Палма имаше инструкции да ви отстрани от случая по най-бързия възможен начин. Уви, не предполагахме, че ще вложите толкова плам в едно разследване, което по никакъв начин не ви засяга.

Карл си спомни клиниката на АГЛОН в Истанбул. Мехмед Тузку и дипломатичните му опити да го изведе от страната. Неговият отказ и шепата неубедителни причини, които беше изтъкнал, беше хвърлил като прах в собствените си очи. Но основната причина винаги беше една. Севги Ертекин, дори тогава.

— Грета Юргенс ли е „близката“ на Онбекенд? — попита разсеяно той.

— Така изглежда. Интересна двойка, нали? Ако не друго, свързва ги фактът, че И двамата са обект на хормоналната омраза, за която останалата част от човечеството, изглежда, постоянно си търси мишена.

Нортън гледаше втренчено Ортис и явно мислеше в друга посока.

— АГЛОН вече ти прави услуги? Толкова надалеч ли са стигнали пипалата ти?

— Том, номинацията ми за генерален секретар е сигурна. Въпросът е решен на всички важни нива. Догодина ще поема поста, ако ме оставите жив. — Вдигна слепените си длани, почти като в молитва. — Не разбирате ли, че именно това се опитвах да запазя? Мислите, че съм бранел единствено личните си интереси? Не е така, моля ви да ми повярвате. Посветих последните шест години от живота си на опити да постигна сближаване между Колониалната инициатива и ООН. Да постигна компромис по отношение на марсианските закони и някакво сътрудничество в управлението. Да озаптя корпоративната алчност и да я впрегна в европейски социален модел. Да сваля бариерите между нас и китайците, вместо да строя стени и огради. Направих всичко това с надеждата, че има и друг начин, че не е задължително да пренасяме безумствата на изолирания си, изграден от национални държави планетарен дом и на първия нов свят, до който достигнахме, че не е задължително да изграждаме на нова сметка същата глупава и пълна с омраза обществена структура.

Лицето му се беше зачервило и живнало, страстта за кратко му придаде вид на здрав човек. Карл гледаше директора на КОЛИН, както се гледа живо насекомо зад стъклена витрина. „Елате да видите човеците. Вижте как патриархът на стадото оправдава своите действия пред себе си и пред останалите.“

— Още една година — напрегнато каза Ортис. — Само това ми трябва и ще мога да продължа мисията си от другата страна на оградата. Ще преструктурирам общото събрание, ще наложа реформи, ще заложа перспективи за развитие, стъпили на работата, която свърших тук, в КОЛИН. Ето това поставиха под заплаха с глупавото си дребно изнудване от миналото — не някакви бързи пари, които можех да дръпна от корпоративна сметка, сума по-малка от тази за елеватор на нанокула. Не затова го направих. Направих го заради бъдещето, с надежда за бъдещето. Не си ли струва това жертвите? В крайна сметка ставаше въпрос за неколцина износени, фалшифицирани хора, уморени мъже и жени, които се крият от собственото си кърваво минало, противопоставени на надеждата за едно по-добро бъдеще.

Карл си помисли за Лола Монтес, представи си я как хвърля срещу Онбекенд ръждясалите останки от бойните си умения, а после се примирява и умира, за да опази децата и съпруга си от тринайската. Зачуди се дали е мислела за димящите руини на Уайоминг, докато е стояла и е чакала куршума, или само за децата, които няма да види повече.

Зачуди се какви ли мисли ще занимават него, когато му дойде времето.

Елена Агиере, която шепне в ухото му.

Покоят, който го изпълва постепенно…

— Дрънкаш глупости, Ортис. — Дрезгавият глас на Нортън го измъкна от блатото на собствените му мисли. — Не си имал нищо против тези мъже и жени, когато си ги използвал в „Отклик Скорпион“.