Ричард Морган - Вариант 13

— Виж, нямате си представа колко надълбоко стига това нещо, Том. Онбекенд не е някаква редова тринайска…

— Да, той е близнак на Мерин — хладно го прекъсна Марсалис. — Дотук стигнахме и сами. Накарали сте Кармен Рен да държи Мерин под ключ, докато Онбекенд е обикалял насам-натам и е оставял генетични следи на местопрестъпления по целия континент. Мерин пък е щял удобно да умре, когато му дойде времето, и да опере пешкира за всичко. Въпросът е защо? Кои са били жертвите му?

Джеф затвори очи. Въздъхна.

— Може ли да пийна нещо, моля ви?

— Не, не може да пийнеш нищо, мамка му — каза Марсалис. — Току-що се съгласихме да не те убиваме. Смятай се за щур късметлия и започвай да пееш.

Джеф погледна брат си и изобрази върху лицето си нещо средно между отегчение и умора. Нортън схвана връзката — Джеф се нуждаеше от своя реквизит. Какво е актьорът без декори?

— Добре. Ще ти сипя едно, Джеф — меко каза той. Срещна невярващия поглед на чернокожия мъж и пак вдигна леко ръка в уговорения знак. — Къде държиш напитките?

— В шкафа. Има бутилка „Мартел“ и чаши. Сипете си и вие. — Джеф Нортън се обърна да погледне Марсалис. — Добре те е дресирал, като се има предвид, че си тринайска, нали?

Марсалис сведе поглед към него. Сбърчи леко чело.

— Добре ще е някой да се погрижи за това.

— За кое?

Нортън се обърна, както стоеше до отворения шкаф с напитките, тъкмо навреме да види как юмрукът на Марсалис се стрелва от височината на кръста му. Къс силен удар право в носа на Джеф. Чу се пращене на счупен хрущял. Джеф се сви и изпищя. Вдигна ръце към лицето си. Между пръстите му потече кръв.

— Казах ти, че някой ще трябва да се погрижи за това — спокойно каза Марсалис.

Нортън видя на бюрото кутия със салфетки. Взе я и я занесе при дивана заедно с бутилката коняк и една чаша. Сложи всичко на масичката, измъкна една салфетка, подаде я на брат си и тихо каза:

— Не си насилвай късмета, Джеф. Той и без това едвам се сдържа да не ти види сметката, а и при мен нещата не стоят много по-различно. На, избърши се.

Джеф взе салфетката, извади и още няколко от кутията. Докато той се опитваше да спре кървенето, Нортън наля коняк в чашата и я побутна към него.

— Ето ти питието — каза на брат си. — Наздраве.

— „Отклик Скорпион“ — каза им той.

Карл кимна.

— Контрол Жило. Разбира се. Още използваш старите позивни, нещастно копеле такова. Какво си правил, Джеф, в поддръжката ли си бил? Няма начин да си бил в предните редици на нещо толкова гнусно като Скорпионите.

— Чувал ли си за тях? — попита го Нортън.

— Най-вече слухове. Призрачен взвод, подвизавал се по бойните полета на Тихоокеанския ръб, уж едно от последните секретни формирования преди отцепването — Карл сведе замислен поглед към Джеф Нортън. — Разправяй, Джеф. Чий си го дирил при Скорпионите?

— В логистиката бях — нацупено каза директорът на фондация „Човешката цена“. — Координирах операциите.

— Така.

— Кога е било това бе? — Нортън гледаше невярващо брат си. — Та ти се премести тук чак през деветдесет и четвърта. Преди това беше в Ню Йорк.

Джеф Нортън поклати уморено глава.

— През цялото време бях тук, Том. Напред-назад, от Съюза до Ръба, от Ръба до Югоизточна Азия. Имахме офиси навсякъде. Рядко се задържах вкъщи за повече от няколко дни в месеца. — Махна напоените с кръв салфетки от носа си, остави ги на масичката и изкриви лице. — Пък и как можеше да знаеш? Виждахме се, колко, веднъж месечно, ако не и по-рядко.

— Бях зает — каза Нортън, все така сащисан.

— Говореше се — вметна Карл, — че отцепването ще сложи край на „Отклик Скорпион“. Щели да ги закрият като всички други тайни формирования, за които американската общественост нямало нужда да бъде уведомявана. Това поне беше официалната версия. Но това беше през седемдесетте, поне няколко години преди да са се възползвали от твоите услуги, Джеф. Какво стана? Ориентирали са се към частния пазар?

Джеф го погледна стреснато.

— И за това ли си чул?

— Не. Но няма да е първият път, когато трупа главорези от секретно подразделение, приемат зле идеята, че трябва да излязат преждевременно в пенсия, и вместо това излизат на частния пазар. Това ли стана?

— „Отклик Скорпион“ беше реорганизиран и запазен — каза Джеф, продължаваше да се цупи. Издърпа още салфетки от кутията. Карл го наблюдаваше безучастно.

— Запазен от кого?

Нортън вече се беше досетил за отговора.

— От щатите на Ръба — каза той. — Това трябва да е. Току-що са се били отцепили, а тихоокеанската арена е била цялото им бъдеще. И са запазили всичко, което им е давало предимство.