Аркадий Стругацки - Далечната планета

— Не знам какво е прост живот — каза Марк, — но всички тези цветенца, коприви, всички тези мили пътечки и друмчета според мене само разлагат, Леонид Андреевич. По света има още достатъчно неуредици, рано е още да ахкаме пред тази идилия.

— Да, има неуредици — съгласи се Горбовски. — Само че винаги ги е имало и винаги ще ги има. Какъв живот ще е това без неуредици? А, общо взето, всичко е много добре. Ето чувате ли, някой пее. Въпреки всички неуредици…

Насреща им по шосето изскочи грамаден товарен атомокар. Върху сандъци в каросерията седяха едри полуголи момчета. Едно от тях, превито в забрава, бясно удряше с ръка по струните на едно банджо и всички дружно ревяха:

Атомокарът профуча край тях и вълна горещ въздух наведе за секунда тревата. Горбовски каза:

— Това трябва да ви харесва, Марк. В девет часа хората са вече на крак и работят. Ами песента хареса ли ви?

— И това не е както трябва — не отстъпи Марк.

Пътечката изви встрани покрай един огромен бетониран басейн с тъмна вода. Те тръгнаха през гъста, висока до гърдите им жълтеникава трева. Стана по-прохладно — отгоре се надвесваше гъстата шума на черни акации.

— Марк — каза шепнешком Горбовски, — идва едно момиче!

Марк спря като закован. От тревата изскочи високо, пълно, тъмнокосо момиче с бели шорти и късичка бяла куртка с откъснати копчета. Чернокосото момиче дърпаше със забележимо напрежение един тежък кабел след себе си.

— Здравейте! — казаха в хор Горбовски и Марк.

Чернокосото момиче трепна и се спря. Лицето му изрази уплаха. Горбовски и Марк се спогледаха.

— Здравейте, девойко! — изкрещя Марк.

Чернокосото момиче изпусна кабела от ръцете си и сведе чело.

— Здравейте — прошепна то.

— Марк, имам чувството, че пречим — каза Горбовски.

— Може ли да ви помогнем? — попита галантно Марк.

Девойката го изгледа изпод вежди.

— Има змии — каза тя изведнъж.

— Къде? — възкликна с ужас Горбовски и вдигна единия си крак.

— Изобщо има змии — обясни девойката. Тя огледа Горбовски. — Видяхте ли днес изгрева? — мазно попита тя.

— Ние днес видяхме четири изгрева — каза небрежно Марк.

Девойката присви очи и с точно разчетено движение оправи косата си. Марк веднага се представи.

— Валкенщайн, Марк.

— Д-звезден летец — добави Горбовски.

— Ах, Д-звезден летец — каза девойката с особена интонация. Тя вдигна кабела, намигна на Марк и се скри в тревата. Кабелът зашумоля по пътечката. Горбовски гледаше Марк. Марк гледаше след девойката.

— Вървете, Марк, вървете — каза Горбовски. — Това ще бъде напълно логично. Кабелът е много тежък, момичето е слабо, хубаво, а пък вие сте едър звезден летец.

Марк замислено настъпи кабела. Кабелът почна да се извива и от тревата се чу:

— Отпускай, Семьон, отпускай!…

Марк бързо си дръпна крака. Те тръгнаха по-нататък.

— Странно момиче — каза Горбовски. — Но мило! Впрочем Марк, все пак защо не се оженихте?

— За кого? — попита Марк.

— Е-е, Марк. Недейте така. Това всички го знаят. Много приятна и мила жена. Много тънка и деликатна. Винаги съм смятал, че вие сте малко грубоват с нея. Но тя, изглежда, не смяташе така…

— Ами така, не се ожених — каза неохотно Марк. — Не стана.

Пътечката отново ги изведе към шосето. Сега вляво се точеха някакви дълги бели цистерни, а отпред блестеше на слънцето сребристият заострен връх над зданието на Съвета. Наоколо беше пусто, както преди.

— Тя обичаше прекалено много музиката — каза Марк. — Не може във всеки полет да вземаш със себе си хориолата. Стига ни и вашият грамофон. Пърси не може да търпи музиката.

— Във всеки полет — повтори Горбовски. — Въпросът е там, Марк, че сме прекалено стари. Преди двадесет години нямаше да почнем да преценяваме кое е по-ценно — любовта или приятелството. А сега е вече късно. Сега вече сме обречени. Впрочем не губете надежда, Марк. Може би ще срещнем още жени, които ще ни станат по-скъпи от всичко останало.

— Само не Пърси — каза Марк. — Той дори не дружи с никого освен с нас двамата. А пък Пърси влюбен…

Горбовски си представи влюбен Пърси Диксън.

— Пърси би бил чудесен баща — предположи той несигурно.

Марк се намръщи.

— Това би било нечестно. А едно дете няма нужда от добър баща. То има нужда от добър учител. А човекът — от добър приятел. А жената — от любим човек. И изобщо по-добре да поговорим за милите пътечки.