Колин Уилсън - Истински престъпно

Маранзано е елегантна фигура и нещо като сицилиански традиционалист. Макар да няма нищо лично против него, Лъки разбира, че има малка вероятност Маранзано да одобри плановете му за съвременен бизнес. Маранзано чете историята на Римската империя за вдъхновение, докато Лъки мечтае за модерна империя на престъпността, защитена от счетоводители и адвокати. Налага се Лъки да превземе трона със сила. През септември 1931 г. Маранзано и поддръжниците му умират по време на инцидент, станал известен като „Сицилианската вечерня“. Заклан е от четирима мъже, които го посещават, преоблечени като чиновници на Данъчната служба. Убити са и четирийсет от съдружниците му. На трийсет и четири години Лъки Лучано става бос на нюйоркската мафия, която впоследствие се превръща в най-силната престъпна организация, известна в света.

Той е задържан с усилията на един решителен прокурор, Томас Дауей, който го арестува по обвинение, че ръководи мрежа за проституция. Но пребиваването в луксозната килия на нюйоркския затвор „Клинтън“ дава тон на осъдените мафиоти. Лъки има самостоятелна килия с електрическа готварска печка, завеси на вратата и канарче, носи ушита по поръчка затворническа униформа, копринена риза и лъснати обувки, денонощно е пазен от платени телохранители, провежда официални срещи в двора на затвора и раздава услуги, досущ истински монарх.

От първите дни на съществуването на мафията в Америка голяма част от богатството й произлиза от незаконен рекет от хазарт, предимно от играта „с цифри“, която преобладава в гетата на чернокожите. Билетите струват между двайсет и пет цента и долар и се продават в бръснарниците и сладкарниците. Играта представлява опростен вариант на лотария. Участникът избира три числа от едно до десет. Залозите варират от десет към едно до хиляда към едно. Печелившото число се определя от последните три числа на изтегляно всеки ден число, което на теория не можело да бъде фалшифицирано — като например тиража на някой вестник или цената на американските ценни книжа на борсата. Печалбата представлява разликата между продадените билети и изплатените печалби. Без данък и с ниски режийни разноски, приходите са огромни.

Вероятно най-голямото постижение — защото дава възможност за безпрепятствена предпоставка за незаконно забогатяване — е мирът, който Лучано постига между клановете на мафията. Но с разширяването на мрежата на организираната престъпност положението му на капо ди тути капи (бос на босовете) става все по-привлекателен пост.

Когато го изпращат в затвора, Втората световна война е започнала и американското правителство се обръща за помощ към мафията. Властите искат съдействието на сицилианската мафия, в случай че съюзниците извършат десант, мафията да шпионира на пристанището в Ню Йорк, за да осуетява саботажите на германски и италиански агенти. Мафията се съгласява. Тайната отплата е освобождаването на Лъки Лучано. Правителството склонява, при условие че той бъде върнат в Италия.

На 9 февруари 1946 г. Лучано е транспортиран от луксозната си килия в Ню Йорк в Бруклин, откъдето трябва да се качи на трансокеански кораб с еднопосочен билет до Италия. Изпращат го всички водачи на нюйоркската мафия — Албърт Анастасия, Вито Дженовезе, Джоузеф Профачи, Джоузеф Бонано, Франк Костело и Джо Адонис. Присъстват и двама бързо издигащи се мафиоти — Карло Гамбино и Томас Лукезе.

Лъки стои известно време в Рим, но после започва да се промъква обратно към Съединените щати. Озовава се в Куба, управлявана от корумпирания Батиста, където мафията инвестира много средства в казина и хотели. Но той е твърде близо и американските власти карат кубинците да го върнат в Италия. През януари 1962 г. Лъки Лучано очаква на летището в Неапол кинопродуцент от Съединените щати, който ще прави филм за живота му. За всеобщ ужас обаче кинопродуцентът пада мъртъв от инфаркт във фоайето на летището.

Лъки се притеснява, че в негово отсъствие мафията ще започне да се разпада. И веднага щом корабът му потегля от пристанището, най-лошите му страхове се сбъдват. Арогантният Вито Дженовезе не само се опитва да се домогне до титлата „капо ди тути капи“, но и настоява мафията да се намеси в бързо разрастващия се пазар на наркотици и иска да разбие плодотворното партньорство на Лъки с мафиотите евреи. Франк Костело, мафиотският дон на Манхатън, не одобрява желанието му. Костело е един от най-близките хора на Лъки и се ползва с голямо влияние и уважение и в мафията и извън нея. Той е известен като „министър-председателят на подземния свят“ заради уменията си да предотвратява потенциално взривоопасни спорове. Костело е приветлив и предпазлив човек, ненавижда насилието и усилено ухажва полицията и политиците и властите в Ню Йорк си затварят очите за дейността на мафията, стига организацията да не се занимава с наркотици и да се придържа само към вътрешно насилие, при това минимално. Освен това той няма нищо против евреите и цени проницателността им в бизнеса. Мафията научава много от тях, особено за значението от поддържането на псевдолегалност в дейността си и внедряването в законния бизнес там, където е възможно.