Колин Уилсън - Истински престъпно

Карло Гамбино, фигурата, вдъхновила изпълнението на Брандо за ролята на Дон Корлеоне в „Кръстникът“, пристига нелегално в Америка през 1924, когато е на двайсет и две години. Отначало той е лоялен член на мафията, бандит от доковете, после става водещ капо и накрая — гениален стратег, контролиращ цялата организация. Интелигентността му в бизнеса е ненадмината. По време на сухия режим Гамбино успява да завладее пазара на дестилиран алкохол, като купува тенекията за петнайсет долара и я продава за петдесет. През Втората световна война той организира огромен черен пазар, използвайки фалшиви купони, и спечелва милиони долари. Гамбино въвежда мафията по-навътре в сенчестия свят на псевдолегалността, където печалбата от незаконната дейност може да бъде изпрана и инвестирана в законен бизнес, за да донесе още повече пари. Под негово ръководство мафията заздравява контрола си върху профсъюзите, някои от които с готовност позволяват пенсионните им фондове да бъдат инвестирани по преценка на Гамбино. Той е скромен и любезен човек и полицията го разследва четирийсет години. За последен път Гамбино е в затвора през 1937 година. После така и не успяват да го уличат в нищо. Невъзможно е да намерят някой достатъчно луд, за да свидетелства срещу този мил и добър, възрастен джентълмен. Когато отиват да го разпитват в непретенциозната му къща в Бруклин, полицаите винаги са посрещани учтиво и са им предлагани отличните, домашно приготвени курабии на госпожа Гамбино. Но макар да ненавижда показността и излишното насилие в бизнеса, като поддръжник на строгата дисциплина, Карло Гамбино е много жесток и голям брой хора умират по негова заповед. Мъж, който се опитва да прелъсти съпругите на хвърлените в затвора мафиоти, е подложен на ужасна смърт, като бавно го пускат с краката напред в голяма месомелачка.

Общо взето мафиотските босове стоят в сянка и обикновено действат в съдружие с някой друг клон на организираната престъпност. От средата на петдесетте години на XX век контролира от дискретно разстояние търговията с хероин в Америка, като реорганизира мрежата за снабдяване, свързва се с мощните корсикански разпространители и създава лаборатории в Сицилия с персонал от френски химици. „Френската свръзка“ е създадена и мафията наводнява американските градове с висококачествен хероин. През петдесетте години броят на пристрастените към хероина американци се увеличава от петдесет хиляди на около половин милион.

Син на бедни имигранти от Южна Италия, Джон Готи е роден в Ню Йорк през 1940 година. Той израства в Източен Харлем и Бруклин и бързо става известен с избухливия си характер. Готи непрекъснато е ядосан за нещо и още в училище е неконтролируем, макар че несъмнено е умен — има коефициент на интелигентност 140. Той е роден водач, скоро привлича група от буйни глави като него и образува „боргата“.

След като баща му премества семейството в изпълнения с насилие пристанищен район на Бруклин, Джон Готи става член на брутална банда, „Моторизираните момчета от Фултън“. Те се занимават с дребни изнудвания, кражби и отвличания и организират незаконен хазарт в малък мащаб, като внимават да не засегнат интересите на мафията, и преди всичко водят битки за територия с други банди.

Готи скоро става водач на „боргата“. Освен с жестокостта и неприкритата си агресивност, той се отличава с отвратителен вкус към дрехите. Готи облича всичко, стига да е крещящо, колоритно и откраднато. Лилавите костюми са му любими. Той привлича вниманието на Кармине Фатико, или Чарли Уагънс, съдружник на покойния Албърт Анастасия. Макар едва седемнайсетгодишен, Готи бързо доказва цената си като бияч, извършвайки два зрелищни побоя, и става един от сто и двайсетте души, които работят за Кармине. Фатико има добре структурирана организация, която му носи бруто около трийсет милиона долара годишно. Парите идват от отвличания, незаконен хазарт и лихварство, но Фатико има специално участие в педерастките барове. По онова време хомосексуализмът в Америка е забранен и веригата му от дискретни гейклубове, където мъже, готови да платят огромни цени за вход и питиета, могат да видят екзотични изпълнения, са изключително доходни. По ирония на съдбата точно в един от баровете му, „Стоунуол Ин“, през 1969 г. хомосексуалистите създават движение за правата си.

През 1980 г. нестабилният характер на Готи се изостря от лична трагедия — дванайсетгодишният му син Франк по невнимание е прегазен от съсед, човек на име Джон Фавара. Фавара е много разстроен, но изразяването на угризения и състрадание е посрещнато с гняв и мълчание. По-късно колата му е открадната и на нея е надраскана думата „убиец“. В пощенската си кутия Фавара намира снимка на мъртвото момче. Разнасят се слухове, че той ще бъде убит. Фавара решава да се премести, но в деня, в който продава къщата си, трима мъже с микробус отиват на работното му място. Фавара изважда пистолет и стреля, но не улучва. Пребит до безсъзнание, той е хвърлен в микробуса и повече никой не го вижда.