В началото на кариерата си Готи често влиза и излиза от затвора, главно за кражби и отвличания. Времето, прекарано зад решетките, му дава възможност да се запознае с мнозина мафиоти, които на свой ред запомнят избухливия и способен млад мъж. Кармине Фатико се разболява и Готи е определен да отговаря за организацията. Заедно с неколцина средни по калибър бандити успешно организира доходен канал за наркотици в Ню Йорк. Той прави всичко възможно Кастелано да не знае за търговията с дрога и дори публично изгонва един член на екипа си на основание, че е наркопласьор. Макар че до 1979 г. Готи е само редови войник на мафията, започват да се носят слухове, че Делакроче го е избрал за приемник като заместник бос на клана Гамбино. Това е забележителен прогрес, след като Готи официално е приет в мафията само преди две години.
Главната слабост на Готи е хазартът. Той може да прахоса трийсет хиляди долара на ден и през 1982 г. загубва четвърт милион в залагане през футболния сезон в Америка. Готи и брат му имат незаконно казино в Малката Италия. Готи не устоява, залага срещу собственото си заведение и за една нощ загубва петдесет и пет хиляди долара.
Делакроче умира от рак през 1985 година. По същото време полицията разкрива мрежата на Готи за разпространение на наркотици. Срещу него и неколцина други членове на мафията е насрочен процес.
Ядосан заради трафика на хероин, Кастелано започва да гледа на Готи като на значителна пречка. Само въпрос на време е да го убият. Покровителят му е мъртъв, Готи се чувства уязвим и решава пръв да нанесе удар. Той набързо осигурява необходимата закрила на действията си сред членовете на мафията, като привлича и заплашва, и убеждава мнозина, че остарелият Кастелано е твърде измъчван от съвестта си и трябва да бъде сменен.
На 16 декември 1985 г. Кастелано пристига пред ресторант „Спаркс“ в Ню Йорк. Той слиза от колата си и среща трима мъже в еднакви палта и кожени шапки. Те изстрелват шест куршума в тялото му. Кастелано умира мигновено. Мъжете убиват и шофьора му и изчезват. Готи не присъства на погребението.
На Коледа 1985 г. Джон Готи стави бос на най-силната престъпна организация в света. През април 1992 г. той е обвинен в убийство и изнудване и осъден на доживотен затвор без право на замяна. В момента присъдата се обжалва.
Погребението на Кастелано е скромно, за разлика от другите мафиотски погребения. Стандартът за тези церемонии е създаден през 1928 година от зрелищния последен ритуал за застреляния бруклински мафиот Франк Уале. В погребалната процесия участват двеста автомобила. Трийсет и осем от тях возят цветя и няколкото хиляди опечалени. Уале е погребан в ковчег от сребро и никел на стойност петнайсет хиляди долара. Цялото събитие струва двеста хиляди долара.
Точно преди избухването на Първата световна война населението на еврейския квартал в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън, Ню Йорк, и съседните квартали Малката Италия и Източен Харлем започва да набъбва, да се придвижва на изток, през Ийст Ривър, и да навлиза в огромната равнина на Бруклин. Там от поколения съществуват тихите села Уилямсбърг, Браунсвил и Ийст Ню Йорк. Но пасторалното им спокойствие скоро ще бъде нарушено. Заедно с имигрантите там отива и организираната престъпност и през 1930 г. италианската мафия и еврейските мафиоти преуспяват един до друг. Макар че често се карат, през повечето време те са доволни да постигат взаимноизгодни споразумения в търсене на печалба.
Италианската мафия се съсредоточава върху традиционните си интереси — предимно лихварство и незаконен хазарт, а еврейските мафиоти извличат богатство от изнудване, като се прицелват главно в дребни производители на облекла. Мнозина от тях преминават на другия бряг на реката, за да избягат от Центъра за конфекция в Манхатън, който от години е под контрола на мафиоти като Луис Бухалтер, по прякор Лепке, използван от производителите, за да организира стачки. По-късно той разбира, че може да печели пари, като взима такса от производителите за услугите си.
Производителите, които преминават реката, не успяват да избягат за дълго от Бухалтер. Той тръгва след тях, но в Бруклин открива, че седмина местни гамени вече се опитват да изнудват производителите на дрехи, за да им осигурят протекция. Бухалтер е дълбоко възмутен от това нашествие в територията му и решава да ги елиминира. Но убиването на седмината представлява проблем. Макар да разполага с добре въоръжени мъже, на които може да разчита, че ще трошат глави, Бухалтер няма талантливи, дискретни убийци, които да извършат задачата успешно, без да ядосат властите, и да не оставят кървави следи, водещи към вратата му.
Читать дальше