Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

В Испания възпитателната работа в лагерите е организирана така: «Общинските съвети, натоварени с провеждане превъзпитанието на политическите затворници чрез принудителен труд, по заповед на шефа на службата за държавните затвори, избран от Франко и Фалангата, се състояха от трима души. Освен по един местен представител на Фалангата и един енорийски свещеник, в съвета влизаше и една трета страна — често пъти жена, числяща се към онази категория фанатични богомолки, известни под името beates, която се избираше от шефа на службата на държавните затвори и изпълняваше по начало длъжността секретар на местната хунта. Хунтата имаше за главна цел да просвещава денем и нощем затворниците в католическата догма. Това усърдие обаче не биваше да нарушава дванадесетчасовия работен ден на затворниците» (93–127).

Всъщност тоталитарният режим няма полза да освобождава концлагеристите дори след като те са работили най-старателно и добросъвестно в продължение на много години. Защото, първо, няма никаква гаранция, че излезлият на «свобода» бивш затворник няма да продължава предишната си дейност или да остане с предишния си мироглед, за да влияе «разложително» върху народа; второ, дори да се е «превъзпитал», излизането на такъв човек пак не е желателно, защото със самият факт на своето съществуване ще продължава да крие опасност. Той е свидетел — жив свидетел за това, което се върши вътре в лагера, за страшните престъпления на режима в неговия подземен свят. А за един фашистки режим няма нищо по-нежелателно от евентуалното му дискредитиране, тъй като неговата пропаганда денонощно се труди да го представи като правова и народна държава: строга, но справедлива, спазваща законността.

Ето защо за режима е по-изгодно да унищожи физически и морално своите врагове или да ги държи в лагерите, докато умрат от «естествена» смърт. Концентрационният лагер е най-гнусното и престъпно погазване на човешката личност и на хуманизма въобще. Всичко в лагера е насочено към унижението и унищожението на човека и човешкото. Достатъчно е да се запознаем по-отблизо с вътрешния ред в концлагерите, за да потръпнем от ужас. В тези кръгове на ада:

1. Няма хора, има номера на гърба на затворниците; хората стават безлични цифри. Администрацията никого не вика по име, призовават се само номера; за нея няма никакво значение, че номер X е голям медик или ченомер Y е голям писател.

2. Криминалните престъпници са поставени над политическите затворници — обстоятелство, което напълно изобличава твърденията за възпитателния характер на лагерите; криминалните се назначават за непосредствени началници на бараките (в немските лагери — капо), които помагат на администрацията в поддържането на реда.

3. Затворниците отиват на работа под конвой с кучета; крачка вляво или крачка вдясно от колоната, съгласно инструкцията, стреля се без предупреждение.

4. Работният ден е практически неограничен, което довежда до бързо физическо изтощаване на затворниците и до «естествена» смърт, което е главната цел на концлагерите.

5. Поради неизбежната корупция сред управата на лагерите се стига до още по-голямо ограбване на «законния» порцион на затворника; той страда от хронически глад и ако не умре предварително от болест, загива от физическо изтощение.

6. Медицинската помощ в концентрационния лагер е издевателство над хуманната професия; тя се «дава» с оглед на политическите задачи. Лекарите, работещи в концлагерите, се придържат към девиза: «Преди всичко аз съм есесовец, а после лекар.»

7. Корупцията се изразява още в това, че охраната (по кулите) и конвоите разстрелва лагеристи «при опит за бягство», за което им дават награди за «проявена бдителност»; това, естествено, поощрява още повече престъпленията на администрацията и охраната.

8. Всеки, който е влязъл в концентрационния лагер, е виновен, в ада няма невинни. Затова по принцип оттам никой не трябва да излиза жив.

На пръв поглед би могло да се помисли, че връзката между елементите на структурата няма необходим характер; че тя е случайна и следователно тези елементи могат да се подреждат в произволен ред или да се предпочитат един пред друг, когато се възпроизвежда системата на фашизма.

Всъщност тази връзка е толкова дълбока и необходима, че е задължителна за всяка фашистката държава. Необходимият характер на връзката се изразява в две неща: първо, че не може да отсъствува която и да е от посочените пет черти на този тип държава; второ, че всяка от тях задължително предпоставя другата. Всяка от тях, за да се развие пълно и цялостно, неизбежно поражда и предопределя следващата.