Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Класическите държавни средства за насилие — затворите — се оказват недостатъчни за нея по две причини: първо — те не могат да поберат всички, подлежащи на наказание, и, второ, от финансова гледна точка струват много скъпо. Като нова форма концеентрационните лагерите преодоляват тези затруднения. Те имат това предимство пред затворите, понеже са по-икономични от тях и дори икономически изгодни поради експлоатацията на принудителния труд в масови размери. Освен това чрез тази уж превъзпитателна форма на труда (на портала на немските лагери се чете девизът «Работата прави човека свободен», «Всекиму — неговото» и пр.) легално се подхвърлят на физическо изтребление (чрез хроничен глад и непосилен труд) неудобните за режима.

Истинският смисъл на концентрационните лагери — това чудовищно откритие на XX век — е разкрит в класически откровена форма в известната реч на Химлер пред личната гвардия на фюрера. Разяснявайки необходимостта от концентрационни лагери пред офицерите от лайбщандарта СС «Адолф Хитлер» в Мен, той заявява: «Тази дейност е необходима, както вече казах, упървот, за да премахнем тези отрицателни хора от германския народ, увторот, за да ги впрегнем още веднъж да работят в полза на великата народна общност, да ломят камъни и пекат тухли, за да може фюрерът да осъществи своите велики строежи, и, утретот, за да може парите, спечелени по този прозаичен начин, да бъдат включени в строежа на къщи, обработване на земи и строителство на селища, така че нашите войници и офицери да могат да живеят, да имат къщи, в които ще могат да създават действително големи семейства и много деца.» (111–205).

През различни периоди от развитието на фашист ката държава ударението пада върху различни пунктове. Първоначално концлагерите в Германия имат предназначението да изолират политическите противници на режима от населението, така че те да не могат повече да влияят «разложително». Това предварително арестуване на неблагонадеждните или просто подозрителните в политическо отношение лица по усмотрение на полицията, без обвинителен акт, без съд, присъда, без посочване на срока на задържане се нарича упревантивен арестт. Първите концентрационни лагери се водят като «лагери за превантивен арест». Такова назначение имаха Бухенвалд, Дахау, Равенсбрюк и Заксенхаузен.

Нацисткото правителство затваря в концентрационните лагери своите политически противници независимо от партийната им принадлежност, националност, вероизповедание, мироглед, възраст и пол. Терорът е тотален по принципа: «Който не е с нас, е против нас». Така например в Бухенвалд е имало комунисти, социалдемократи, привърженици на партията на центъра, евангелисти и католически свещеници, еврейски проповедници, хора от всички слоеве на населението. Достатъчно е да се изпрати донос до СС, СА или гестапо против някого, за да бъде арестуван незабавно. Характерно за фашистката държава е, че тя арестува не само изявени, ангажирани в политическата борба противници, но и употенциалните си враговет, т.е. тези, които още не са, но биха могли да се обявят против режима, понеже не са дали гаранции, че ще минат на негова страна и ще сътрудничат активно.

В туй отношение много красноречиви са показанията на Гьоринг но Нюрнбергския процес: «Арестуваха се и се изпращаха в превантивен арест хора, неизвършили никакво престъпление, но способни в случай, че останат на свобода, да извършат всевъзможни действия, насочени към причиняване вреда на германската държава» (90–28).

За да се види как огромните мащаби на терора водят да концентрационните лагери, ще се спрем на историческите факти и документи от онзи период.

Веднага след провокационното подпалване на Райхстага нацистите започват масови арести и убийства. Само през нощта на 27 срещу 28 февруари са арестувани 10 хиляди души. Три-четири месеца по-късно числото на «превантивно арестуваните» достига 60–70 хиляди (54–107). Към средата на 1935г. броят на арестуваните достига цифрата 318 хиляди, а на онези от тях, които са подложени на изтезания — 218 хиляди (по същото време вече са убити без съд и присъда 4200 души).

Отначало арестуваните се настаняват в полицейските участъци и в щурмовашките казарми. Но още през първите месеци те са препълнени и режимът започва да чувствува остра нужда от помещения, за да се настаняват арестуваните.

През първите месеци на нацисткия терор най-често срещания мотив в писмата на централното ръководство на тайната полиция до местните ръководства е имат ли в техния край помещения за задържане на превантивно арестуваните. В някои писма Берлин се информира от местните полицайпрезидиуми намират ли се в съответния район средновековни крепости, които могат бързо да се приспособят за упревантивен арест.