Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Разликата между една обикновена политическа партия и фашистката партия е в това, че докато в първата отделните членове запазват своята индивидуалност, мислене и съвест, то фашистката партия взема всичко от своя член и го превръща в безлично оръдие. Ето защо фашистката партия има всичко, а отделният член — нищо. Ако той иска да има нещо, може да го получи само и чрез фашистката партия. Това се отнася както за материалните, така и за духовните изгоди. Оттук вярата на отделния член, че партията всичко може и всичко знае; оттук обожествяването на партията и култа към нея.

Култът към националната фашистка партия изисква тя да бъде призната не само за величествена и могъща, но същевременно близка и всеблага спрямо ония, които вярват в нея. Всички добри дела трябва да бъдат правени или вдъхновявани пряко или косвено от нея. Всичко положително и ценно трябва да носи печата на нейния благослов.

Раждането на едно дете може да стане и без помощта на фашистката партия. Но тя изпраща предварително напечатана грамота на майката, с която и благодари, че е изпълнила дълга си спрямо родината. На самата бланка четем: «Партията Ви благодари за детето, което Вие подарихте на нашия народ, и Ви изпраща най-сърдечни благопожелания» (151–158). Отдолу подписът на местния партиен ръководител.

Една среща на поети също може да се проведе без интервенцията на фашистката партия. Но ние виждаме, че голямата среща на немските поети през 1940г. във Ваймар се открива не от най-стария или талантлив поет, а от областния ръководител на НСДАП — гаулайтера Заукел. След неговото кратко приветствено слово от името на нацистката партия думата е дадена на поета Херман Буртс да изнесе основния доклад (180–249).

Изключителното положение на националната фашистка партия, нейното право да получава разточителни хвалебствия по свой адрес, да бъде възвеличавана, да бъде предсавяна като «политическа съвест и политическа воля» (128–265) на народа, като монолитна, несъкрушима и непогрешима, нацистите обясняват с неоценимите и заслуги към германския народ. В трагичния час от немската история тя подобно на някакъв тя подобно на някакъв митически герой е спасила народа от гибел на самия ръб на пропастта. «Националсоциалистическата партия е създала страшно много неща — заявява Хитлер от трибуната на партийния конгрес. — Не нашите стопански водачи, не нашите професори и учени, не войници и не артисти, не философи, мислители и поети отдръпнаха нашия народ от бездната, а изключително политическото войнство на нашата партия. Нейното въздействие ние чувствуваме сега, едва в неговото начало; нейното трайно значение обаче ще бъде преценено един ден от поколенията.

По скоро всичко би могло да загине, само не партията» (128–269).

Фашистката държава, в която повече от всичко се говори за отговорност — политическа, историческа, морална и т.н., — по самата си същност е напълно безотговорна. В тази на пръв поглед педантична със своя ред и законност държава, се вършат най-страшните, най-престъпните, и същевременно най-безотговорните деяния. Това е лесно обяснимо.

Държавата, срастнала се с фашистката партия, предсавлява пълен господар на целия обществен живот. Всички са отговорни пред нея: масовите организации (ГТФ, «Хитлерюгенд», Съюзът на немските девойки, разните националсоциалисти и пр.), интелектуалните съюзи, дейците на науката и изкуството, отделните граждани, семейството и пр.

По-точното предсавяне на нещата приема следния ред: нацистката държава е господар на всичко, а НСДАП — господар на държавата. Всички са отговорни пред държавата, включително и гражданското общество, а държавата — пред НДСАП.

Но фашистката партия не е отговорна пред никого. Тя, която има в ръцете си цялата власт, съдбата на държавата и обществото, не носи отговорност пред никого.

При тоталитарната система фашистката партия по силата на своето монополно положение, след като не е отговорна пред никого, остава да бъде отговорна пред самата себе си. Но какво значи една партия, основен принцип в изграждането на която е бюрократическият централизъм, да бъде отговорна пред себе си? Това значи да бъде отговорна пред своята най-висша инстанция т.е. пред водача си. Получава се следователно пълна картина на йерархията на безотговорностите. Гражданското общество е отговорно пред държавата, държавата — пред фашистката партия, фашистката партия — пред своя водач.