Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Извън националсоциалистическото движение не може да се служи на Германия, на германския народ защото — както неведнъж бе подчертавано — от глед на точка на идеологията на националсоциализма партията е тъждествена с държавата, народа и родината.

По силата на тази логика нацистката партия има право в името на народа да санкционира по съответен начин всичко, което се отклонява от нейния вкус и мнение. В теоретическия орган на НСДАП «Лицето на партията» четем следната характеристика в това отношение препоръка: «Следва да се използува увещание, а при необходимост — жестоки спомагателни мерки, ако отрицателното поведение на индивида вреди на самия него, а следователно и на окръжаващата го среда» (89–16).

Индивидът няма право и не може да преценява кога поведението му е вредно за него и околните. Нацистката партия е този, който може да прецени това и да налага съответни санкции, за да му «помогне». Желае ли той подобна помощ, или не, също не е важно. Според фашистката партия индивидът е длъжен да бъде щастлив при условията, които тя е създала. Той може да има друга представа за щастие, различна от тази на масовото еснафство, което е основата на всяка фашистка държава, но това няма значение. Той трябва да иска да бъде щастлив по начина, по който НСДАП иска да го направи щастлив.

Култовското отношение към фашистката партия намира израз и в постоянното подчертаване на заслугите към нея. Във всяка автобиография и характеристика пишещият за себе си трябва изрично да подчертае има ли някакви политически заслуги към националсоциалистическата партия: членува ли в нея и откога — отпреди или, след като е дошъл на власт. За особено голям политически актив се смята членството в партията, когато тя е била нелегална. Ще приведем само някои документи. Ето например автобиографията на райхслайтера по юридическите въпроси Ханс Франк: «От 1920г. аз постоянно посвещавах своята работа на нацистката партия. Бидейки националсоциалист, аз участвувах в ноемврийските събития 1923г., за което получих Ордена на кръвта. След възкръсването на движението в 1925г. започна моята истинска голяма дейност, в резултат на която аз станах в края на краищата съветник на фюрера и имперското ръководство на националсоциалистическата партия по юридическите въпроси.

… В 1929г. аз бях имперски лидер на юридическия отдел на нацистката партия, в 1933г. — президент на основаната от мен Академия на германското право, през декември 1934г. — имперски министър без портфейл и в 1939г. аз съм накрая назначен генерал-губернатор на окупираните полски територии.

По такъв начин аз бях, съм и ще бъда лице, представляващо юридическата страна в периода на борбата на националсоциализма.

Аз обявявам себе си сега и завинаги националсоциалист и верен последовател на фюрера Адолф Хитлер, на който аз служа от 1919г.» (84–720).

А ето и характеристика за някой се Брукман, изпратена в Мюнхен до гаулайтера Обербай от местната организация на националсоциалистическата партия в Зегерщор. «Местната група на НСДАП в Зегерщор съобщава за споменатия следното: Брукман винаги е стоял твърдо на страната на фюрера, а в Берлин е бил особено деен. Още от възникването на движението той е партиен другар. Неговият членски номер е 91. Неговата жена също е партийна другарка, членски номер 92. Фюрерът е посещавал семейство Брукман. На нас е позната само госпожа Брукман, тъй като тя е постоянно в местната група и посещава събранията. За Брукман Хуго в политическо отношение няма никакви съмнения, иначе той не щеше да бъде на поста, който заема» (180–379).

Във въпросниците, които трябва да се попълнят при постъпването на работа или при влизането в някаква организация, неизменно фигурират въпросите: «Член ли сте на НСДАП?», «Откога и под какъв номер?», «В какви подразделения на НСДАП членуват близките ви?», «Откога и под какъв номер?», «Били ли сте на ръководна работа в НСДАП?», «Какъв пост сте заемали?».

Изобщо НСДАП е висшата политическа ценност на фашистката държава. Затова заслугите към нея се считат най-висша форма на политическа благонадеждност и пригодност за каквато и да било работа. Щом дадено лице има политически заслуги към НДСАП, то е по-достойно за определена служба дори от най-способния в интелектуално отношение кандидат. Решаващи са не образованието, интелектуалните способности, квалификацията, а предаността и заслугите към фашистката партия на фюрера.

За укрепване политическия «авторитет» на партията, както и за подхранване на култа към нея масово се строят паметници на загиналите в борбата за победата на «националсоциалистическата революция». Йозеф Вулф в своя четиритомник (документи) за духовния живот на Третия райх между огромното количество документи привежда обяви за построяване на паметници на загинали членове на НСДАП. Една такава обява от 2 ноември 1933г. приканва скулптурите да участвуват в конкурса за издигане «паметник на загиналия член на СА Горнатовски в Котбус» (178–78). По свидетелството на цитирания автор «всички градове са преустроени или разширени в съответствие с целите на партията. Това, което Кленце беше започнал в Мюнхен, Хитлер мислеше да проведе в неговата „Столица на движението“. Заедно с проф. Троаст той си правеше проекти например за Кралския площад. Зелената повърхност е заменена с камъни, така че да може по-добре да подхожда за тържества, а четирите страни на площада за затворени от партийни постройки. В двата мавзолея през 1935г. са погребани шестнадесетте паднали по време на пуча от 9 ноември 1923г.»