Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Най-висшето нещо, което един човек може да постигне на земята, е да даде името си на епохата, в която живее, и отпечатъка на личността си върху тази епоха. Нашият фюрер постигна това. Днес светът е немислим без него.

… Адолф Хитлер даде нова насока в историческото развитие не само на своята страна, а и на цяла останала Европа. Това е така без преувеличение. Адолф Хитлер днес е най-значителният гарант за новия ред в Европа» (28–6).

И такива речи, разбира се, се произнасят всяка година на 19 април от висшите ръководители на райха. Даже в 1944г., когато катастрофата се очертава като нещо неотвратимо, Гьобелс произнася реч по радиото за рождения ден на фюрера.

Политическите ръководители също имат своя култ, но под сянката на Хитлеровия и в неговите рамки. Никой няма право да бъде по-гениален от фюрера, както никой няма власт като неговата. Всеки култ след Хитлеровия може да съществува само раболепствувайки пред него. Това е неписан закон, с който се съобразява цялата йерархия и особено пресата, която дава публичен израз на неговите прояви. Всеки опит да се постави нечий култ наред с този на фюрера се счита измяна на делото, тъй като неговата личност е тъждествена с фашистката партия, държавата, народа и Германия. «Един народ, един райх, един фюрер!» — официалният девиз на Третия райх. Затова, когато пресата пише за този или онзи партиен ръководител, за неговите заслуги към националсоциалистическото движение, никога не си позволява да говори по-патетично, отколкото за Хитлер. Ако все пак тонът е подозрително патетичен, изрично се отдава дължимото и на фюрера. Култът към нацистките лидери има същите форми, като при фюрера. За да поддържат «връзка» с народа, и те се явяват на народни тържества и сами участвуват в тях. Прерязват лентите на новите индустриални обекти, които се пускат в експлоатация; подобно на фюрера правят първа копка при започването на аутобаните през 30-те години и пр. Разбира се, всичко се заснема с фото- и кинокамери, за да се покаже пред милионите зрители като доказателство за близостта чежду народ и ръководители.

Освен в учрежденията и учебните заведения портретите на Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Хес и т.н. стоят заедно с портрета на фюрера на публични места. В Мюнхен през 1937г. се открива голямата изложба на немското изкуство. По залите и важно крачи цялата партийна върхушка начело с Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Химлер. Улици, училища, заведения носят името на някое партийно величие. Фондацията за подпомагане хората на изкуството носи името на Гьобелс (179–97). През 1938г. във Ваймар се провежда «Голямата среща на немските поети». Гьобелс изпраща телеграма-приветствие. Събранието в телеграмата-отговор горещо благодари на ръководителя Гьобелс за бащинските грижи към поетите (180–249).

Големите каменовъглени и металургични концерни носят името «Херман Гьоринг». Речите и «трудовете» на партийните и държавни ръководители на райха се издават бързо и в голям тираж. «Митът на XX век» на Розенберг издаден в двумилионен тираж.

Журналистите често предсавят ръководителите на райха в романтична светлина. Ханс Фридрих Блунк в своята статия «Новите политически ръководители», след като излага тяхната естетическа концепция и заслугите им към немската култура, продължава: «Преди 20 години те бяха млади художници или лирически поети, които възпяваха любовта и свободата на своя народ и щастието от една разходка с радостно момиче» (180–168).

Пресата постоянно отбелязва юбилейните години на политическите вождове. По този начин систематично се напомня за ролята на НСДАП като ръководеща сила на Третия райх, постоянно се набива в съзнанието на гражданите, че Германия не може да съществува без националсоциалистическата партия. Ето какво пише «Национал цайтунг» в броя си от 24 април 1941г. за Рудолф Хес, втория човек след Хитлер: «Преди много години — това беше още до началото на войната — Рудолф Хес наричаха „съвестта на партията“. Ако ние питаме защо на заместника на фюрера е дадено такова почетно звание, но на този въпрос не е трудно да се отговори: няма нито едно събитие в нашия живот, което да не е било свързано с името на заместника на фюрера. Той е толкова многостранен и своеобразен в своята работа и в сферата на своята дейност, че това не може да се изкаже с няколко думи… много мероприятия, проведени от правителството, особено в сферата на военната икономика и в партията, се провеждаха напълно по инициативата на заместника на фюрера» (90–211).