Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

И накрая, приключвайки разговора на тази тема, Хитлер завършва със следните напътствени думи: «Правете каквото искате, на не ми говорете вече за обезценяване, нито за инфлация. Впрочем масата не прави никаква разлика между едното и другото» (99–134).

Това, което е позволило на Хитлер да превръща народа в аморфна, безкритична, немислеща маса и тълпа, произтича не от неговите ораторски способности, а от тоталитарната държава. Тя прави народа тълпа, доколкото го лишава от политически партии, политическа организация, опозиционна преса, публичност, обществено мнение, свободни избори, вкарва го в казионни масови организации, функциониращи изцяло под контрола на фашистката държава. Тя го превръща в тълпа, като унифицира неговото мислене, вкусове и идеали.

Следователно ключът за разгадаване на Хитлеровото влияние над тълпата трябва да се търси не в ораторския му талант, а в природата на тоталитарната система. И ако трябва да се оценява в какво е силата на неговия зъл гений, той е не толкова в изкуството му да води масите, колкото в създаването на тоталитарна държава.

Когато Хитлер, както и някои съвременни автори виждат оригиналността на неговия маниер в това, че разбърквал народа в безлична маса, преди да започне речта си, това не е съвсем точно. Не ораторът, а изградената система е средството за превръщане на различните слоеве на народа в тълпа. Ако на едно масово събрание са размесени десетки хиляди селяни, работници, писатели, инженери, лекари чиновници и студенти, те са докарани там от онези масови организации, в които членуват, и не могат да не членуват. Всеки от тях знае, че за неговото присъствие се държи сметка и че по това съдят за политическата му благонадеждност. Това е характерната за фашистката система упринудителна доброволностт. Тоталитарната държава довежда терора и контрола до такава всеобхватност и съвършенство, че всеки гражданин постъпва точно така, както тя иска. И той привиква с това, да счита повелите на държавата най-правилни, винаги да се съгласява с тях, без да се замисля върху обстоятелството, че не му се позволява да постъпва иначе. Накрая той започва да си внушава, че постъпва доброволно, доколкото принуда и доброволност могат да се съгласуват.

Що се отнася до фанатизирането на народа, в което Хитлер вижда важен елемент на своето изкуство да влияе върху масата, и то е повече резултат на тоталитарната система, отколкото на ораторския му дар. Невъзможно е да бъде фанатизиран цял народ, без предварително да е изградена такава система. Тя разполага с цялата пропаганда, която систематично насочва или, по-точно, насочва масовото съзнание срещу определен обект, давайки нещата само в една светлина, като игнорира и отрича изцяло противоположното мнение. Фактът, че никой политически водач не е успял да фанатизира народа в условията на либералната демокрация, е убедително доказателство, че без монопола върху пропагандата са невъзможни демагози като Хитлер, понеже опозиционните партии и преса веднага биха го изобличили и осмели. А там, където има публична критика и смях, няма фанатизъм. Всъщност самият Хитлер можа да фанатизира народа и да го превърне в огромна маса от варвари едва когато дойде на власт и изгради своята държавна машина.

Превръщането на немския народ в тълпа и неговото политическо развращаване има обратно срана: развратителите сами се оказват развратени. И това е важен симптом за порочните принципи, върху които е изградена системата. Когато фанатизираните тълпи величаят своя вожд, той сам започва да вярва в това, което обезумялата тълпа му приписва. Свръхестественият образ, който истеризираната тълпа му създава, започва да го задоволява. Той се мъчи да го покрие на всяка цена, за да задоволи тълпата. Накрая той вече вярва в мита за него точно така, както вярва и самата тълпа. Той е така заслепен и фанатизиран, както своите поклонници.

Много преди Хитлер да заяви, че е изпратен от провидението за фюрер на немския народ, други го обявиха за изпратен от бога. Още през 1933г., когато Хитлер току-що беше дошъл на власт, фон Папен оракулствуваше: «Милостивият господ благослови Германия, давайки и в много тежки времена ръководител, който, уверено осланяйки се на своя инстинкт на държавен деец, ще я преведе през всички трудности и опасности към светлото и щастливо бъдеще» (88–397).

Поетите също го словословеха като изпратен от съдбата да изведе Германия от историческите нещастия и да я поведе към светлото бъдеще. Нацистката партия и Хитлер поощряваха тези безмерни хвалебствия, понеже виждаха в тях средства да обединят народа, да изградят нерушимо морално — политическо единство. Накрая не само партията и народът повярваха в това, но сам Хитлер се убеди в тази «истина».