Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Разбира се, култът към личността на фюрера се разпалва и от останалите партийни водачи на националсоциализма. Както бе показано, Балдур фон Ширах, райхслайтерът по въпросите на младежта в НСДАП, написва стихотворението «Величието» по случай 50-годишния юбилей на фюрера, където последният е представен като човек, който «чертае път на звездите и същевременно е такъв като теб и мен», непринуден и скромен. По-късно, на Нюрнбергския процес, фон Ширах прави следното характерно признание, което почти в еднаква степен може да бъде отнесено към всички предсавители на партийната върхушка: «Аз бях възторжен поклонник на Хитлер и се отнасям към всичко онова, което той говореше и пишеше, като към откровение» (88–320).

Гьобелс също дава своя принос в подгряването на Хитлеровия култ. В реч по случай основаването на Имперската театрална академия през юни 1938г. той представя фюрера като «най-силен и разбиращ» поддръжник на художниците: «Днес вие живеете в щастливо и велико време. Вие виждате пред себе си един мъж като вожда на народа и държавата, който през това време е бил Вашият най-силен и разбиращ поддръжник. Той обича художниците, защото той самият е художник. Под неговата благославяща ръка над Германия изгря един нов ренесанс» (179–49).

Култът към личността на водача като всеки култ си има своя ритуал. Във всяко учреждение или канцелария, във всяко училище и заведение, във всеки дом и семейство на централно място е портретът на фюрера. Около него постоянно трябва да има свежи цветя, символизиращи безграничната и неувяхваща любов на народа. Фюрерът открива големите художествени изложби или «седмици на книгата», големи международни и национални тържества. На 1 август 1936г. олимпийските игри се откриват в Берлин. Хитлер е начело на Международния олимпийски комитет. На 18 юли 1937г. нацистите организират празнуването «2000 години немска култура». Хитлер открива това национално тържество и заема централно място на правителствената трибуна, пред която минават колоните на манифестантите. През 1937г. се поставят основите на «Дом на немското изкуство» — Хитлер прави първата копка. На 19 май 1935г. се пуска в експлоатация първият аутобан в участъка между Франкфурт и Дармщат — Хитлер прерязва лентата.

Всяко по значително събитие в Третия райх трябва да бъде осветено от ръката на върховния партиен и държавен водач. Това символизира дълбоката връзка между водача, фашистката партия, държавата и народа.

В ритуала на Хитлеровия култ влиза и начинът на неговото изобразяване. Той не може да бъде уморен, отчаян или скептичен. Вождът не може да има никакви недостатъци и физически недъзи. Напротив, той трябва да бъде чист като идеал и устремен като лъч. С това са длъжни да се съобразяват както художниците, така и фотографите. В платното на един художник от онова време (1940) с наслов «Пълководецът» на фона на сиво-мрачното небе фюрерът е представен с поглед, ясно устремен в бъдещето — поглед, който вижда щастливата съдба на националсоциалистическа Германия (151–293).

Плакатът «Знаменосецат Хитлер» на Хуберт Ланцингер, изложен за пръв път в «Голямата немска художествена изложба» в Мюнхен през 1938г. и по-късно отпечатан в пощенска картичка, ни представя фюрера в леко стилизирана рицарска одежда, устремен в бъдещето, със знаме в дясната ръка (151–203).

Ритуалът е толкова строг, че дори и самият Хитлер е принуден да се съобразява с него. Авторите на «Третият райх» са представили фотография на вожда, където последният е заснит, както пише с очила. Понеже видът му с очила е твърде жалък, сам фюрерът е зачеркнал снимката и забранил нейното публикуване. Същевременно за да не излица публично с очила, неговите секретари му пишат речите и тезисите с огромни печатни букви. Подчинявайки се на ритуала на собствения се култ, който същевременно изисква вождът да бъде скромен, близък до така наречените обикновени хора («Излязъл от народа»). Хитлер никога не се облича помпозно. Неговата постоянна одежда след идването на власт е партийната униформа на редниците, по която няма никакви отличителни знаци. Пропагандата приписва на Хитлер «желязна воля», «непоколебима решителност» при преследване на целите, «колосална работоспособност» и «необикновена сила на словото».

Шпеер в «Спомените» си разкрива следния характерен епизод за ритуала на Хитлеровия култ, отнасящ се към 1934г.: Женска нацистка организация е трябвало да посрещне фюрера на една от берлинските гари с цветя. Те обаче не знаят кои са любимите цветя на фюрера. Ръководителката на организацията се обръща към секретаря на Гьобелс — Ханке, — но и той не знае. Последният пита Гьобелс, който също не знаел, но посъветвал да се обърнат към Шпеер, понеже той бил в непрекъснат контакт с фюрера. Шпеер, понеже знаел, че Хитлер е всъщност дълбоко безразличен към цветята, казал, че фюрерът няма любими цветя. Тогава решават, че любимото цвете на фюрера би трябвало да е еделвайсът, защото расте по високопланински върхове. И от този случай до последните дни на райха всички са знаели, че еделвайсът е обичното цвете на фюрера. Фюрерът, подчинявайки се на строгите изисквания на ритуала на собствения култ, започнал да обича еделвайса като любимо цвете. (171–60).