Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Както многократно бе подчертавано, в основата на култа лежи неограничената и тиранична власт, която нацистката държава предоставя в ръцете на управляващата партийно — държавна върхушка. Всеки от нейните представители е персонификация на тази власт.

Самата структура на бюрокрацията тласка към все по-голяма централизация на властта. И затова всеки функционер от йерархията се стреми да получи все повече власт в ръцете си. Това е едно от най-важните условия, за да издържи в борбата с конкурентите, които стават все по-агресивни.

Отначало Хитлер е само върховен водач на НСДАП и канцлер. Със закон от 1 август 1934г. той обединява постовете имперски президент и канцлер, съсредоточавайки и властта на имперския президент в свои ръце. На 4 февруари 1936г. той се самоназначава за главнокомандуващ на германските въоръжени сили. По този начин фактически става върховен ръководител на партията, държавата и въоръжените сили (фюрер, канцлер и върховен главнокомандуващ), т.е. вън от неговите ръце не остава никаква власт. Гьоринг в началото е само Министър без портфейл в кабинета на Хитлер. Впоследствие е вече министър на авиацията, генерал от СС и СА, генерален пълномощник по четиригодишният план, райхсмаршал, председател на Съвета по отбраната и шеф на гестапо в Прусия за известно време (до прехвърлянето на последната под ведомството на Химлер).

Алберт Шпеер е министър на въоръжението и военнната промишленост, делегат на партийната канцелария по всички технически въпроси, ръководител на главното управление на техниката на НСДАП, на Съюза на германските техници-националсоциалисти, на една от най-големите организации на Германския трудов фронт, пълномощник в щаба на Хес, генерал от СС е СА; Ханс Йост е групенфюрер от СС, държавен съветник, президент на Имперската Камара на писателите и на Немската академия за поезия. А Ханс Франк, райхслайтерът по юридическите въпроси на НСДАП, е заемал 11 отговорни поста в партията и държавата (87–719).

Това показва, че действително процесът на концентрация на властта във все по-малък кръг хора, застанали над закона и морала, но оправдаващи всичко с волята на фюрера, интересите на партията и народа, е добил завършен вид във фашистката тоталитарна система.

Издигането на фашистката партия в абсолют, фетиш и олицетворение на непогрешимостта произтича от практически неограничената и власт. Всичко е подчинено безусловно на нейната воля: държава, масови организации, културни учреждения, спортни съюзи, дори частните въпроси на семейството, както и на отделния индивид. Неговото право на живот, както и оправдание за съществуването му не е признато априорно като общочовешка привилегия, а е функция от това, доколко индивидът допринася с нещо за каузата на нацистката партия. Вън от това неговият живот е вреден или безполезен.

Партията е висш авторитет на истината, непогрешимостта и справедливостта. Тя не се обосновава пред никого, не отчита пред народа своите действия, а ги представя като изпълнение на висша историческа мисия. Извън рамките на фашистката партия няма истина. Истината е това, което отговаря на интересите на партията и нейната върхушка. За фашизма обективна истина, независеща от волята и стрмежте на партията е невъзможна.

Хитлер в заключителната реч на партийния конгрес през септември 1935г. заявява, че трябва «авторитетът на партията да бъде признат като последна контролна и решаваща инстанция и като последен съдник. Който не разбира това, не е способен да мисли исторически, творчески и конструктивно.

… Въпросът за погрешимост или непогрешимост тук не може да се разисква. Както не може да бъде позволено на един пълководец, на командира на една войскова част или дори на отделния войник да прилага своите схващания и мнения като мярка, когато се съмнява в правотата на някаква дадена му заповед, също тъй и в политическото ръководство и преследване на една цел странящият несговорник не може да извинява своите действия със своите възгледи, за които той твърди, че са прави, или с погрешността на възгледите, нарежданията и заповедите на партията» (128–270, 270).

От тази своеобразна партийна «гносеология» произтича не по-малко тоталитарната етика, според която, партията е винаги справедлива. Следователно всяко отклонение от партийната линия е неправилно и подлежи на санкциониране.

В партийния устав на НСДАП («Организационсбух дер НСДАП») е казано: «Правото е това, което служи на движението (става дума за националсоциалистическото движение — Ж.Ж.) и по такъв начин — ва Германия» (89–25). Гьобелс още по-ясно формулира (в 1933) основния принцип на партийния морал, който при господствуващото положение на партията е общодържавен, общозадължителен: «Всичко, което служи на националсоциализма, е добро, всичко което му вреди, е лошо и трябва да бъде отстранявано» (119–126).