Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Конкретният механизъм на безотговорностите е следният. Поради строго централизирания характер на фашистката партия и държава, всеки изпълнява директиви или заповеди на по-горната инстанция. Същевременно личният кариеризъм, ламтежът за власт и пари у отделният функционер го карат да проявява самоинициатива и изобретателност, да влага нещо от себе си при изпълнението на заповедта. Със средното изпълнение на заповедта той оправдава своето служебно положение, с престараването — получава аванс за придвижване нагоре по стълбата. Той не може да елиминира директивата, а само да я изпълни средно или много хубаво. Неизпълнението го изтласква от стълбата, изкарва го от играта, чиито правила са неумолими.

Точно тази особеност на фашистката система дава възможност на престъпниците на власт да бягат от отговорност, прехвърляйки я при нужда към по-горната инстанция. Всеки от по-низшите кадри, когато трябва да отговаря за своите престъпления, изтъква като аргумент, че бил просто съвестен изпълнител на служебен дълг или заповед. Следователно той не е могъл да избира, нито да рискува.

Нужно бе сгромолясването на тази престъпна система, за да проличи нейният дълбоко аморален и античовешки характер, както и поразителната безотговорност на нейните служители. Когато насилието се превърне в престъпление, което предстои да се санкционира от съд (както стана на Нюрнбергския процес), тогава се оказва, че никой не е виновен: жертви има престъпленията са неизброими, но палачи и престъпници няма. Налице са обикновени съвестни служители и изпълнители, за които върховната воля е закон, неподлежащ на обсъждане. Какъв парадокс! Никой не бил съгласен с Хитлер, мнозина тайно са му опонирали, а трети били против него, но въпреки това всички са участвували в невероятните по мащаб и чудовищност престъпления срещу човека и човечеството. За всичко бил виновен мъртвият диктатор. Ако не беше Хитлер, подобни престъпления сигурно нямало да се случат! Великолепно самоискредитиране на волунтаризма в историята!

Виновен е мъртвият диктатор, а не политическата система на нацицма (единствен Шпеер осъди системата). Но другите не можеха да го последват, защото трябваше да признаят съучастието си в престъпления, надхвърлящи най-мрачното въображение, както и да поемат отговорност за тях. Но нима Хитлер сам бе изградил системата? В състояние ли е един единствен човек да направи това?

Гьоринг например уверяваше съда, че не бил съгласен с Хитлер по въпроса за унищожаването на евреите, но било невъзможно да му повлияе. Фон Ширах в заключителното си слово твърдеше, че той вярвал на Хитлер, доверявал му се, но точно това станало причината да бъде заблуждаван, да не разбере до последния момент, че Хитлер е престъпник. Кайтел и Йодъл, които разработваха най-агресивните военни планове и операции на германския фашизъм и посавяха подписа си под заповеди за масово разстрелване на военнопленниците и т.н., също се оказаха изнудени от Хитлер. Те също не били съгласни с предтъпния диктатор, но като военни изпълнявали заповедите на върховния главнокомандуващ.

Министърът на въображението Шпеер, ако се съди по показанията му пред съда, едва в последния момент разбрал какви опасности крие в себе си Хитлеровата диктатура.

Изобщо за всичко е виновен мъртвият диктатор, цялата отговорност за престъпленията пада върху него. Той е тероризирал всички. Неговите помощници и съратници по партийна и държавна линия са невинни. Те са жертви на някаква чудовищна измама: не знаят нищо за избиването на евреите, за евтаназията, за газовите камери и концентрационните лагери, нито дори за самите лагери.

Съдебният психиатър на Нюрнбергския процес д-р Джилберт в своите мемоари разказва каква е била реакцията на подсъдимите по време на една прожекция, която представя концентрационните лагери и процеса на задушаването в газовите камери.

Кайтел. Това е ужасно! Като гледам такива неща, срамувам се, че съм германец… Никога няма да мога да гледам хората в очите (95–5).

Фон Папен. Не искам да гледам позора на Германия (95–5).

Функ, който като председател на имперската банка приемаше от ведомствата на СС на съхранение златните пръстени и протези на жертвите от Освиенцим, през цялото време повтарял: «Това е ужасно, това е ужасно!» (95–5).

Ханс Фриче, заместникът на Гьобелс, който през цялото съществуване на националсоциализма «опровергава» чуждестранните клевети за съществуването на зверствата в Германия, в Нюрнберг заявява: «Няма сила на земята и на небето, която би могла да измие този позор от моята страна!» (95–5).