Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Трудна става и издръжката на превантивно арестуваните, особено като се има предвид тяхната многочисленост. В едно писмо до дрезденския полицай-президиум от 7 март 1935г. четем следното: «Господин министърът на вътрешните работи ми възложи да се заема с въпроса за разноските, направени по издръжката на превантивно арестуваните лица в бившия лагер за превантивен арест Хонщайн…

… Касае се за разноски… възлизащи на доста значителна сума, около 700 000 райхсмарки» (111–233). Отначало се опитват да съберат разноските от самите задържани. Скоро обаче се убеждават, че това не може да бъде сигурна и ефикасна мярка, защото в повечето случаи (както се оплаква в същото писмо дрезденският полицайпрезидиум) «при полицейските разпити длъжникът или заявява категорично, или ясно личи от поведението му, че той има пари за всичко друго, но не и да плаща разноските, направени по неговия превантивен арест» (111–233). В това отношение не помага дори и описването на имуществото му.

Тези две обстоятелства — невъзможността да се осигурят толкова много затворнически сгради, както и да се осигури издръжката на превантивно задържаните — довеждат до необходимостта от създаване на концентрационни лагери, които решават радикално въпроса.

Ако съдим по документите от онова време, първите държавни концентрационни лагери в Германия започват да функционират още през 1933г. В документ на саксонската криминална полиция относно «Временните разпореждания за създаване и управление на концлагери и лагери за отбиване на трудова повинност» от 19 април 1933г. четем: «В концентрационните лагери да се прехвърлят всички онези превантивно арестувани, които са се проявили като паразити върху тялото на германския народ и за които няма изгледи да променят мирогледа си; това особено се отнася за функционери и други духовни ръководители на марксистките съюзи и лица, на които преди е наложено тежко тежко наказание като криминални престъпници» (111–214).

Същото настоятелно искане да се прехвърлят превантивно арестуваните в държавните концлагери срещаме и в допълнението към окръжната заповед на пруския министър на вътрешните работи Фрик от 16 юли 1933г. В нея дословно се казва: «1. Лица, арестувани от полицията по политически причини по силата на §1 от указа на президента на републиката от 28 февруари 1933г. („Райхсгезетцблат“, I, стр. 83), по принцип трябва да бъдат настанявани в държавни концлагери, ако не е необходимо да бъдат постоянно на разположение на полицейските власти за разпит поради причини, свързани с тяхното арестуване, или ако ограничаването на личната им свобода се провежда само за сравнително кратък срок. Ако превеждането им в държавен концлагер не е желателно или не е желателно да стане веднага, арестантите да се държат в държавни или общински полицейски затвори. Отсега нататък държанието им под стража при каквито и да било други условия се забранява» (111–219).

В историята на германските концлагери има два етапа: довоенен, който продължава някъде докъм 1939г., когато главното им предназначение си остава смазването на вътрешната политическа опозиция; през втория — военния период, ударението се премества върху упринудителния трудт с максимална експлоатация на концлагерите като производителна сила. Разбира се, концлагерите още в първите дни на своето съществуване функционират като лагери за принудителен труд, като наказателна санкция е като източник за покриване разноските по издръжката на затворниците. През време на войната, когато концентрационните лагери и числото на затворниците се увеличават многократно, на преден план излиза проблемът: как да се изсмуче повече труд от тези «отрицателни хора» (Химлер), преди да загинат. Тук не става дума само за покриване разноските по тяхната издръжка, колкото за жестоката експлоатация на безплатния им труд в полза на държавата, особено за военната промишленост.

Колкото повече затягането на военното положение на Германия поглъщаше последните и човешки резарви по фронтовете, толкова повече тя бе принудена да прибягва до концентрационните лагери като източник на принудителен труд. За това си дава сметка и Главното административно-стопанско управление на СС, под чието ведомство се намира инспекцията на концлагерите.

«1. Войната предизвиква чувствителни промени в структурата на концлагерите — четем в един доклад до Главното административно-стопанско управление на СС от 30 април 1942г. и коренно измени техните задачи по отношение на използуването на концлагерите. Да се държат затворниците в лагер само от съображения за безопасност, с възпитателно или предпазна цел — това не стои вече на пръв план. На пръв план все повече се поставя мобилизирането на цялата работна сила на концлагеристите, на първо място — за изпълнение на военните задачи (увеличаване на военното производство), а след това — за изпълнение на мирни задачи.