Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

2. От това съображение произтичат мероприятията, чието осъществяване се налага за постепенно превръщане на концлагерите от предишната им едностранчива политическа форма в организация, отговаряща на стопанските задачи.

3. Затова на 23. и 24. IV. 1942г. събрах всички ръководители от предишната инспекция на концлагерите, всички коменданти на лагери и всички ръководители на предприятия и им изложих лично новата обстановка. Важните мероприятия, чието провеждане е най-неотложно с оглед да не се забави започването на военнопромишлени работи, са изложени от мен в приложената наредба.

Пол, обергрупенфюрер СС и генерал от войските СС» (111–307).

Нещо повече, войната до такава степен изменя функциите на концлагерите, че командуването на СС и лично техният райхсфюрер се борят за снижаване смъртността на затворниците. В потвърждение на това, че трудът на концлагеристите става главна цел, а след това тяхното унищожаване, свидетелствува една инструкция от Главното административно-стопанско управление на СС от 28. XII. 1942г. «относно лекарската дейност в концлагерите»: «Приложено ви се изпраща за сведение списък с броя на постъпилите и напусналите от всички концлагери. От него става ясно, че от 136 000 постъпили, около 70 000 са били отписани поради смърт. При такава висока смъртност броят на концлагеристите никога няма да може да достигна контролната цифра, определена от райхсфюрера. Главните лагерни лекари трябва да използуват всички средства, с които разполагат, за да намалят съществено смъртността в отделните лагери. Най-добър лекар в концлагер е не този, който вярва, че трябва да се отличи със своята неуместна жестокост, а този, който поддържа работоспособността на колкото се може повисоко равнище чрез медицинско обслужване и преместване от едно рабодно място на друго.

Лагерните лекари са длъжни да контролират построго, отколкото досега, храната на концлагеристите и в споразумение с администрацията да правят предложения до комендантите на лагерите за подобряването и. Тези предложения обаче не бива да останат само на книга, а лагерните лекари трябва редовно да проверяват изпълнението им. Освен това лагерните лекари трябва да се грижат по възможност да се подобряват трудовите условия на отделните работни места. За тази цел е необходимо лагерните лекари да се запознаят точно на самото място с трудовите условия на работните места. Райхсфюрерът от СС заповядва смъртността непременно да бъде намалена. Поради тази причина горното е задължително и за взетите мерки трябва да се докладва всеки месец на началника на отдел Д III. Първият отчет да се представи на 1 февруари 1943г.» (111–240).

В зависимост от конкретните политически условия фашистката държава набляга повече или по-малко на различните страни от дейността на концентрационните лагери. Например в противоположност на Германия, която през затегнатия период на войната поставя ударението върху принудителния труд, Испания акцентира върху физическото изтребление на лагеристите; в интервала от 1940 до 1945г. са разстреляни повече от 150 хиляди затворници. Унищожението на лагеристите е особено интензивно през 1944г., когато съюзниците извършват десант в Нормандия и над Франкова Испания надвисва военна опасност (20–277).

Каквито и да са обаче колебанията на фашистката държава в нейната «концлагерна политика», те не са в състояние да изменят главното предназначение на концентрационните лагери; изолиране и постепенно унищожаване на политическите и противници.

В Германия войната в известен смисъл забули или остави в сянка уосновнотот. Намесата на военния и националния елемент, без да премахне главното, успя да го потули от погледа. Ето защо при изучаване на вътрешната връзка между тоталитарния режим и концентрационните лагери трябва да вземем предвоенния период, когато те съществуваха, тъй да се каже, в тяхната чиста форма, без каквито и да било странични примеси. Разгледани така, концентрационните лагери трябва да се третират като затвор плюс принудителен труд с неограничено време. Химлер в цитираната по-горе реч разкрива двата главни момента в дейността на концентрационните лагери са: първо, да се унищожат «враговете на народа и държавата» (Химлер) и, второ, преди да бъдат унищожени, «да се впрегнат още един път да работят в полза на великата народна общност»

Това е алфата и омегата в дейността на концентрационните лагери. Държавата обикновено предсавя тези лагери като «трудовоизправителни». През 1944г. главният директор на затворите в Испания се беше похвалил, че под негово ръководство затворите «превъзпитали» не по-малко от 300 хиляди души (93–129). Той обаче не казва, че през същата 1944г. в Испания всеки ден са разстрелвани по 400 лагеристи, очевидно защото режимът не е могъл да ги превъзпита. Но какво значи в условията на фашистката държава превъзпитан лагерист? Това означава сломен морално, политически и физически човек, т.е. изваден от строя. Режимът е постигнал своята цел, без да разстрелва своята жертва.