Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

На свой ред уеднаквяването на гражданското общество, подчиняването му на държавата по необходимост поражда и концентрационните лагери. Онези, които не искат да се подчинят на контрола на фашистката партия и нейната идеология, трябва да бъдат изолирани, за да не «разлагат» обществото с опасните си идеи. Абсолютната нетърпимост към самостоятелното политическо мислене и поведение логично води към крайни мерки за неговото сподавяне. Концлагерите се оказват идеално средство на фашистката държава за решаването на класовите антагонизми чрез физическото изтребване на нейните противници.

От казаното дотук не е трудно да се види, че между елементите в структурата на фашистката държава има съществена, необходима, закономерна връзка, която не може произволно да се нарушава, без да се измени цялостната система.

Естествено, в началната фаза след установяването на своята власт фашизмът оше не е разполагал с теоретически разработена схема за построяване на собствена държава. Напротив, твърде често сред неговите лидери се срещат политическите действия, представляващи отклонение или връщане назад, но обективната логика на процеса ги коригира и тласка към оптималния вариант. След установяването на еднопартийната система те инстинктивно се насочват към пълното завладяване на държавата и оттам към цялостен контрол над гражданското общество.

Например Мусолини смяташе в началото да изгради «фашистки строй» с безпартийна система поради пълното компроментиране на политическите партии в очите на фашизма. Впоследствие обаче се оказа, че за унищожаването на другите партии е необходим пълен монопол на фашистката партия. Така се установи еднопартийна система на фашизма. Отначало тя бе само средство към целта, след това стана цел.

Вътрешната логика на тоталитарната фашистка държава застави Мусолини и в други случаи да се коригира. През първите няколко години той смяташе да управлява с безпартийно правителство. (коалиция от министри, които не представляват своите партии), но след 1924г. трябваше да се прости с тази илюзия и да състави чисто фашистко партийно правителство. С това фашизмът показа не само че не може да премахне партийната котерийност в държавния живот, но, обратното, той създаде държава, частно владение на една политическа партия.

П. Толиати обръща внимание на тази вътрешна логика в изграждането политическата система на фашизма. Изучавайки историята на италианския фашизъм, той сочи, че «Фашизмът не е бил тоталитарен по рождение, той става такъв, започвайки от онзи момент, когато решаващите слоеве на буржоазията са достигнали максимално равнище на икономическо, а значи и на политическо обединяване.

Концепцията за тоталитаризма (т.е. еднопартийността — Ж.Ж.) не възниква изведнъж в арсенала на фашистката идеология. Да вземем първоначалната концепция за отношенията между гражданина и държавата. В нея по-скоро ще намерите елементи на анархистки либерализъм: протест против вмешателството на държавата и частния живот и т.н. Напротив, тоталитаризмът представлява отражение на ставащите изменения следствие на господството на финансовия капитал» (116–44).

Националсоциализмът, който тръгна по същия маршрут десет години по-късно, вече не плати данък на подобни илюзии. По най-прекия път той изгради еднопартийна система и закрепи със закон единството на фашистката партия и държавата. Ако в Италия изграждането на тоталитарната система се протака бличо четири години, в Германия то стана за по-малко от една година. Още преди края на 1933 година. Германия бе завършена тоталитарна държава.

Разбира се, Хитлер също беше принуден да се коригира в някои детайли, които влязоха в противоречие със създадената вече структура. Но обстоятелството, че и в детайлите системата му налага корекции, само показва колко е тясна връзката между съставните и елементи. Отначало Хитлер бе сключил съглашение с Ватикана, което разрешаваше на църквата да възпитава чрез католическите училища част от младото поколение. Твърде скоро обаче се почуствува, че тези училища насаждат една идеология, враждебна в много отношения с нацистката. Това заплашваше един ден да възникне идеологическа опозиция, чиито отражения трудно могат да се предвидят. Изход от създаденото положение: да се премахнат католическите училища, което не закъсня. Системата налага своето: веднъж изградена, тя не може да търпи в своето тяло чужди елементи. По силата на тясната връзка между съставните и части всичко различно и чуждо я парализира или разстройва. В структурно отношение фашистката държава представлява затворена система, в която отделният детайл е строго свързан с останалите и неговата деформация неизбежно разрушава целостта. Тази особеност е съществена за тоталитарната държава и поради това е изключително важна за за разбирането на нейната природа. В това отношение традиционната буржоазна демокрация показва в структурно отношение много по-голяма лабилност във взаимоотношенията на съставните и части. Погазването или ограничаването на един неин принцип, естествено, спъва действията и, без това непременно да застрашава нейната цялост и функциониране. Например изпълнителната власт може да прокара ограничения в избирателните права или да спре някои крайни вестници, но партиите си остават. Запазва се опозиционният печат, а с това и възможността за борба с узурпаторите на властта и техните беззакония.