Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Понякога се опитват да изчерпят природата на фашистката държава с нейния класов характер — в смисъл, че като оръдие на най-реакционната част на империалистическата буржоазия, тя е демокрация за нея и диктатура за трудещите се.

Това в най-общ смисъл е вярно: най-облагодетелствуван икономически от фашистката държава е финансовият капитал. Тя му предоставя евтина работна сила, която не стачкува, не иска повишаване на заплатите и подобряване на трудовите условия; грамадни поръчки за въоръжаване на армията и пр. В този смисъл фашистката държава е рай за финансовия капитал.

И въпреки това е наивно да се мисли, че тоталитарната държава е демокрация на фашизираната буржоазия, а диктатура за трудещите се. Освен върховния водач (фюрера) никой няма право да критикува държавата и политическата система. Но дори и той не си позволява отрицание на системата като цяло, защото въпреки култа към него той ще бъде смъкнат от върхушката, свързана органично със структурата на този тип държава. Тя изключва дори подобие на традиционна демокрация, включително и за върхушката. Известни са случаите с Грегор Щрасер и Ялмар Шахт. За изразено несъгласие с политиката на режима първият бе убит на 30 юни 1934г., а вторият остана жив по чудо след едногодишен престой в концентрационен лагер. При това Шахт не е второстепенен активист, а един от най-дейните и най-заслужили строители на Третия райх, дългогодишен «финансов диктатор» на хитлеристка Германия. Гаулайтерът Херман Раушнинг трябваше да избяга от другата страна на океана, за да напише своята критика срещу националсоциализма и Хитлер.

Въпросът обаче не е в примерите, а в тяхната логика: тоталитарната държава не позволява демокрация (свобода на словото, печата, сдруженията, имиграцията и т.н.) и за управляващата я върхушка, защото това би довело до нейното разложение. Нещо повече, за такъв тип структура либерализмът е особено опасен сред върхушката, защото е ядро на властта и може да я разложи отвътре. Затова и в трите фашистки държави — Германия, Италия и Испания, воюват с истински бяс срещу «либерализма» и политическата «разпуснатост».

Принципът, че «не могат да бъдат свободни онези, които подтискат», се проявява и тук с цялата си валидност. Защото една система, за да подтиска, трябва предварително да се организира като подтисническа, тиранична система. Иначе тя не би могла да упражнява своята терористична функция. От друга страна, тя дава свобода на своите представители да подтискат, да тероризират съгласно законите на изградената вече структура, на без правото да ги обсъждат или да им се противопоставят. Ако те се опълчат срещу законите на системата, неизбежно стават нейни жертви.

За да разберем откъде произтича нуждата от «то тален шпионаж» в условията на фашистката държава, налага се да се обърнем към нейната тоталитарна структура. Като «организирано» общество тя обхваща в масови организазии всички свои поданици по професионален, полов или възрастов признак. Тази колосална система от организациие същевременно оръдие за контрол над гражданското общество и за насаждане в него на фашистката идеология. Но в това се крие и една отрицателна страна — възможността при определени условия системата да се обърне против държавата. Това важи за всяка организация, защото веднъж изградената организация е форма, която може да се изпълни и с антидържавно съдържание, т.е. да бъде насочена против държавата в качеството и на готова организирана сила, ако нейното ръководство попадне в ръцете на хора, опозиционно настроени спрямо фашистката държава.

Много по-изгодно е да се завладее ръководството на една казионна организация и да се изчаква удобният момент, когато тя ще може да бъде хвърлена срещу режима, отколкото да се изгражда открито противодържавна организация. Последното е риск с нищожни шансове за успех предвид свирепия терор на полицейския апарат.

По тази причина гъвкавите конспиратори, работещи в условията на фашистката диктатура, не излизат открито против държавата, не се обявяват против режима, а се окопават дълбоко в някоя масова организация. Там се свързват с масите с техните непосредствени искания и желания, стават изразители на тези желания, печелят доверието им и по такъв начин завладяват ръководството. Веднъж постигнали това, казионната организация става за тях не само прикритие, но и средство за тяхната конспиративна дейност.