Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

С други думи, между съставките и структурата на фашистката система съществува строга субординация: всяка от съставните части си има своето строго определено място и значение, така че не може да се измени, без да се предизвика цялостно разрушение на системата.

Ако ние започнахме описанието на структурата с еднопартийния характер на политическата система и поставихме тази черта в началото на нашето изложение като пръв и особен момент, то е, защото самото изграждане на фашистката държава в Германия, Италия и Испания започва с установяването на еднопартийна политическа система. Между трите класически примера на фашистка държава най-завършеният образец с Германия, където всички нейни черти получават пределна яснота и релефност. Макар Италия първа да тръгна по пътя на фашизма, тя не може да стане най-завършеният образец на тоталитарната фашистка държава. Всъщност това е един от многото случаи в историята, когато първото по време движение не е и първо по съвършенство, по значение; когато първото от това, че е първо, не става най-съвършено.

Фашистката държава по начало не може да се изгради без еднопартийна политическа система, без унищожаването на другите партии. Това е крайъгълният камък, върху който се издига фашистката държава, която, за да се консолидира и затвърди окончателно, изисква непременно обединяване на фашистката партия с държавата. Формите на това обединяването и срастване на партията и държавата зависят от конкретните политически условия и национални традиции, но то трябва да стане, за да се закрепи безвъзвратно монополът на фашистката партия. Ако това не стане, еднопартийната система може да се разруши.

След като е създадена еднопартийна система, пълното единство на фашистката партия и държавата е абсолютно необходимо. А за да бъде трайно и непоколебимо, то трябва да бъде материално. Членовете на фашистката партия ще чувствуват постоянно нуждата от такова единство само ако са материално заинтересовани, ако ежедневно виждат лични облаги от поддържането на този съюз. Иначе казано, вторият принцип (единството на фашистката партия и държавата) не само произтича от първия, но е негово пряко продължение и затвърдяване. Напълно изградена еднопартийна система е налице само когато фашистката партия след премахването на другите партии завладее държавата и се отъждестви с нея по всички линии: финансово политически, идеологически, кадрово, когато «партията става държава» (Хитлер).

С последователното прокарване на принципите за еднопартийност и единство на, на фашистката партия с държавата този процес още не е завършен. Остава гражданското общество, което в своята автономност спрямо държавата и фашистката партия винаги може да бъде източник на политически изненади. В него могат да се зародят еретични идеи, да възникнат спонтанно враждебни на държавата политически настроения и пр., които в критични моменти могат да се окажат фатални за цялата система, а при нормални условия да подкопават устоите и. Оттук произтича следващата стъпка в разгръщането на тоталитарната система: поставяне на гражданското общество под контрола на държавата и фашистката партия, за предотвратяване на каквито и да е антидържавни настроения и движения. След като това е направено, фашистката държава е в основни линии изградена като повече или по-малко завършена система. След като е погълнала гражданското общество, фактически външни сили, застрашаващи нейното всевластие, престават да съществуват, ако не завинаги, поне за дълго.

Осъществяването на трите принципа вече означава, че фашистката система е изградена. Те откриват пътя за реализация на останалите два принципа: 1) авторитарния начин на мислене и 2) концентрационните лагери. Те се отнасят до вътрешното устройство на системата, доизграждат я отвътре, довеждат я до съвършенство. Обаче тези последни два принципа също имат необходим характер. Без тяхното осъществяване системата не може да функционира изобщо. В рамките на системата всеки от тях си има своето строго определено място и значение. Връзката между тях е също дълбока и съществена, толкова съществена, че не могат да се откъснат един от друг. Например унификацията на обществото няма да бъде цялостна и ефективна, ако не обхване мисленето, идеите и цялата духовна област. Всичко трябва да се подчини на авторитарния начин на мислене, защото то може да се уеднакви само когато стане еднакво по форма .