Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

За по-дълбокото разграничаване между тоталитарната държава и буржоазната демокрация като политическа структура ще си позволим да ги оприличим съответно на машина и жив организъм. В този случай тоталитарната държава ще наподобява добре изработена машина, действуваща безотказно, докато всички детайли работят точно и прецизно. Ако някакъв детайл излезе от строя, той застрашава с парализиране цялата машина.

Буржоазната демокрация в това отношение прилича повече на жив организъм, отколкото на машина. Повредата на един или друг детайл не предизвиква обща парализа на системата. Благодарение на голямата лабилност във взаимоотношенията на частите и цялото, както и между самите части, тя компенсира всеки отделен дефект в детайлите, както живият организъм се приспособява към патологичните изменения в отделни органи. По тази причина либералната демокрация в определени рамки може да се погазва, без да се унищожава като система, докато тоталитарната фашистка държава познава само едно изменение: падането или разрушението с верижен, неудържим, стихиен характер. Поради колосалното вътрешно напрежение и тясната връзка на съответните части, дори минималното разрушение в единия край заплашва цялата система. И ако то не се прекрати енергично още в началото, трудно е след това да се противодействува на центробежните сили. Оттук онзи жесток, свиреп, безпощаден начин на разправа с хора само заподозрени или със съвсем безобидни прояви към режима.

За политически виц, за наивно изказано съмнение върху теза на официалната политика фашистката държава изпраща в концентрационен лагер или издава смъртна присъда. Най-елементарните в условията на либералната демокрация политически прояви на личността — изказване на собствено мнение по въпросите на икономиката, културата или управлението на държавата, за което никуму не търсят сметка или съдебна отговорност — се третира във фашистката държава като тежко политическо престъпление със съответната юридическа санкция. Обикновени житейски разговори без политически характер, като качеството на хляба, цената на зеленчука, снабдяването с яйца и т.н. — стават политически въпроси от първа величина, по нищо неотстъпващи на проблемата за войната и мира. Няма въпрос, който да не е политически във фашистката държава: женитбата, раждането на деца, броят на децата в семейството, подбирането на приятелите, развлеченията, вкусовете, обноските и маниерите в обществото. Тази тотална политизация на обществения живот при такъв род системи е следствие не толкова на тираничното господство на политиката над останалите сфери — което най-напред се хвърля на очи, — колкото на универсалната и строга взаимозависимост на съставните части.

С този анализ се приближихме непосредствено до въпроса за отношението между изградената вече структура и закономерно произтичащия от нея начин на функциониране. Тук става дума за едно принципиално положение, което ще ни даде възможност по-добре и пълно да разберем природата на фашистката система, нейните интимни механизми и лостове.

Структурата определя своя начин на функциони ране. След като е изградена, структурата действува съобразно вътрешната връзка на своите елементи. Обща закономерност на социалните структури е стремежът към самосъхранение. Ако дадена структура, под натиска на външните обстоятелства, промени основно своя начин на действие или не успее да се приспособи, тя се трансформира или загива. В единия и в другия случай тя престава да бъде предишната структура и става друга. Но след като е създадена, тя не може да действува по друг начин освен по този, който произтича от природата и.

Тези общи приложения в нашия случай придобиват следният смисъл: не може една фашистка държава да процедира по демократичен начин, както не може една демократична система да функционира като тоталитарна диктатура. Хитлер сигурно не би прибягнал до създаването на нацистката държава, ако Ваймарската република можеше да изпълнява онази роля, която му беше необходима. Новите задачи изискват нова структура, нов тип държава, опряна изцяло на насилието.

Оттук и илюзорният характер на надеждите фашистката държава да се демократизира. Да се демократизира или либерализира една тоталитарна държава е също така невъзможно, както да се приучи хищник да пасе трева. Той би загинал, защото неговата биологична структура е на месоядно животно. На времето една голяма част от немската интелигенция смяташе, че след като се утвърди окончателно, нацизмът непременно ще се върне към конституционния начин на управление, ще възстанови традиционната буржоазна демокрация. Тази илюзия се споделяше от либералната интелигенция, в това число и от такъв голям ум като Макс Планк (9–77). Очакваше се, че нацизмът ще проявява жестокости и беззакония, докато завладее напълно държавната машина. След това той ще бъде принуден да отпусне юздите и дори да приеме една лоялна опозиция, която делово и конструктивно ще критикува режима. Другояче едва ли е възможно, защото след пълното завладяване на държавата няма кого да репресира и преследва! Илюзорността на тези надежди се определяше от неразбирането на новия тип държавна структура, която фашизмът изгражда. Фашизмът не е просто полицейски режим, а нов тип държавна структура: тоталитарна държава. Тя изключва по принцип всякаква либеризация, дори ако е очевидно в неин интерес.