Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Друг театрален критик, д-р Валтер Шанг, се изказва в «Берлинер локалайнцайгер» от 17. I. 1934г. със същата категоричност за предимство на политическото: «Как да осъществим националсоциалистическите идеи в областта на театъра, това е животрептящият съвременен проблем.

… Вместо естетика сега идейното съдържание на произведението трябва да бъде решаващо. Всяко произведение на изкуството има тенденция, това е една изповед. Днес управлява героичното и идеалистично схващане за света…» (179–159).

Изобщо политическият елемент във фашисткото изкуство е заострен до такава степен, че дори и модата не остава незасегната. «В миналото — пише един автор през 1941г. — Германия не разбираше напълно колко голямо е политическото значение на модата. Не се виждаше, че с приемането на чуждите модели и нещо от чуждия начин на живот и чуждия език нахлуваше в страната. Модата се разглеждаше като нещо „аполитично“» (178–255).

Разбира се, в живопистта и скулптурата осъществяването на националсоциалистическите идеали се оказва по-лесно, отколкото в театъра. Безчислено количество платна и бюстове свидетелствуват за това. Един от тези идеали е дълбоката и неразривна връзка между народа и националния водач. В картината на Доротея Хауер «Ние искаме да видим нашия фюрер» е представено ликуването на народа при появата на водача. Малки деца пълзят между ботушите на любимите СС — войници, които, хванати за коланите, образуват кордон, с който спират напиращия към фюрера народ.

Пресъздаване любовта на народа към националсоциалистическата партия е също една от задачите на изкуството в райха. Тя е представена в една типична скулптура: майка и син са устремени към националсоциалистическото небе, а тяхното възнасяне е изразено с повдигането на пръстите на краката.

Официалната картина, изразяваща устрема на народа към националсоциализма и поставена в кабинета на Хитлер като символ на националсоциалистическото движение, има следното съдържание: голо поле, на чийто хоризонт изгрява пречупеният кръст във формата на слънце. Народът бяга с протегнати към националсоциалистическото слънце ръце.

През призмата на партийния идеал за героично се представят и войниците. Те са твърди като стомана, несломими войни, готови без колебание да умрат за Германия. В замяна на това в семейството са нежни съпрузи и бащи. В платното на проф. Бюлер от Карлсруе тази идилия е представена по следния начин: войник, завърнал се в къщи като победител, спи в скута на любимата жена. Тя като майка бди над неговия сън. Няма отчаяние, няма сакати, няма убити, няма нещастни хора, всички са щастливи и героични.

Друг вариант на същата идилия са платната на Елк Ебер. Той се специализира в изобразяването на борчески мъже, на отчаяно смели герои. Неговият художествен похват — да представя не самата борба, а как тя се отразява по лицата на героите — намира всеобщо признание в политическите среди. Най-ценната му картина «Така беше в СА» представлява следната гледка: под знамето с пречупен кръст крачат колона мъже в униформата на СА; погледите им, устремени напред, пронизват врага. Отстрани работници с каскети и захапана в триъгълната уста цигара приветствуват СА. Трогателно единство между СА и народа! Идеята е ясна: СА обединява най-добрите синове на германския народ.

Единството на народа и армията е представено и в картината «Другарство» (1941) на Хелмут Улрих. В нейната композиция участвуват войник в пълно бойно снаряжение, леко уморен работник (както, разбира се, само героите могат да бъдат уморени!), който държи в краката си голям чук, и жена с малко дете на ръце. Всичко е казано ясно и точно: армията пази мирния труд и семейното огнище на германския народ.

Един от най-възлюбените идеали на националсоциалистическото изкуство е «здравият народен инстинкт» (Розенберг). И тъй като според партийната концепция най-запазената, неразвратена от политическия живот са селяните, те стават любим сюжет в официалното изобразително изкуство. Често в платната може да се срещне селянин сред полето в позата на образцов труженик или млада селянка със закръглени бедра по време на тоалет. «Селската Венера» на Сен Хилц ни представя една селска широкобедра жена, въплъщаваща в себе си официалния идеал за женска красота.

В архитектурата господствуващи принципи са монументалността и «криво разбраният класицизъм» (178–228), които най-добре изразяват идеологията и амбициите на тоталитарната държава за величие. Това е истински анахронизъм, след като тъкмо в Германия се заражда модерната архитектура на Европа. Още през 1932г., т.е. преди идването на фашизма на власт, по проект на проф. Валтер Гропиус е издигнат в Десау знаменитият «Строителен дом». Неговата семплота и опростеност в линиите, изключителната лекота и ефирност го превръщат в образец на модерната архитектура.