Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

От оцелелите документи се вижда, че само в Палатата за изобразителни изкуства са били «обхванати» 42 000 души; с любителите, подчиняващи се на нарежданията на палатата, те достигат 100 000. От тях 13 750 архитекти, 520 оформители на градини, 3200 скулптори, 10 500 живописци и графици, 1000 проектанти и художници на обрацзи, 230 копировчици и т.н.

В Мюнхен са били организирани 5000 живописци (178–102).

От организиране не избягват дори модистите. В обява за организацията на немското модно творчество, публикувана на 1. IV. 1942г., може да се прочете следното: «Всички лица, които работят в областта на модата и модните приспособления, като моделисти (художници или производители на материала), рисуващи, графици, щамповчици… са задължени съгласно §4 на първото разпореждане за провеждането законите на Имперската палата по културата от 1 ноември 1933г. да се зачислят към Имперската камара по изобразителните изкуства като нейни членове. Доколкото въпросните лица досега не са били обхванати от Имперската палата за изобразителните изкуства, ще бъдат призовани незабавно да се зачислят към местните държавни ръководители» (178–256).

При своето включване в някои от подразделенията на Палатата по културата, което е по същество задължително, интелектуалецът попълва специален въпросник, който трябва да разкрие неговата политическа физеономия (в миналото и в настоящето) пред фашистката партия и държавата. Оригиналният текст на въпросника съдържа следните въпроси.

1. Членски номер (с отбелязване на специалността).

2. Име и презиме.

3. Дата и място на раждане.

4. Омъжена (женен).

5. Презиме и рождено име на съпругата.

6. Рождена дата и място на раждането на съпругата.

7. От арийски произход ли е съпругата му?

8. Членове ли са на НСДАП?

9. Откога и под какъв номер?

10. Към какви подразделения на НСДАП принадлежат; откога и под какъв номер?

11. Към какви политически партти са принадлежали и докога?

12. Били ли сте член на «Черно — червено — жълтото имперско знаме» и докога?

13. Били ли сте член на «Републиканския съюз на художниците» и докога?

14. Принадлежали ли сте към «Лигата за правата на човека» и докога?

15. Принадлежали ли сте към «Обществото за изследване на Библията» и докога?

16. Какви длъжности сте имали в споменатите погоре организации, и т.н.

И накрая, както при всяко полицейско следствие, под клетва се потвърждава, че данните във въпросника на Имперската палата по културата са верни (178–103).

Какво точно преследват фашистката партия и държавата чрез тоталното обхващане на интелигенцията в казионни съюзи, може да се разбере от документите от онова време. «Сигурно в чужбина имат право, като казват, че в Германия един свят е съборен — пише в една тогавашна статия. — Забравят обаче да кажат, че на негово място е започнато изграждането на един нов свят…

… в писателската дейност измененията в организационно отношение са отишли твърде далеч. На мястото на свободните обединения на писателите, където може да се членува, а може и да не се членува и които се борят помежду си или в най-добрия случай протестират пред полицията, която конфискува порнографска или нихилистична литература… идват истинските обединения.

На мястото на иронията, на вечното отрицание една нова творческа воля е дошла, която при нас, немците, е свързана с нашата велика, още неизпълнена мисия, с нашата романтика» (180–168).

Би трябвало правилно да се разбере смисълът на професионалните съюзи на интелектуалците, изградени от фашизма. Работата не е в това, че съществуват професионални обединения на интелектуалци — такива има във всяко общество; тя дори не е в това, че са задължителни, а в ролята им на оръдие на държавата за контрол над интелигенцията. Подобно на казионните масови организации на трудещите се и те са създадени не да защищават интересите на техните членове от бюрократичните институции на държавата, а обратно — да поставят твърдо интересите на държавата над специфичните интереси на интелектуалците. Чрез тях държавата подчинява интелигенцията на себе си. Защото самите съюзи са изградени на същите бюрократически принципи, както държавата и фашистката партия: свирепа централицация, безусловно подчинение на нарежданията на по-висшата инстанция, издигане на ръководни места на политически преданите (заслужилите) и послушните и пр. В резултат на всичко това — изтласкване на интелекта, дарбата, таланта, геният на заден план. Един съюз на интелектуалци, чииято задача е да култивира преданост и послушание към фашистката държава, преследвайки свободомислието извън рамките на официалната казионна идеология, е форма за унищожаване на интелигенцията. Това е много удобно за държавата, доколкото тя не върши покушението със собствените си ръце.