Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Обединявайки задължително всички интелектуалци от дадена област в един съюз, събирайки дарбата и бездарието, таланта и посредствеността на едно място, фашистката държава поддържа бездарния срещу мислещия, некадърния срещу талантливия. Нещо повече — тя дава в ръцето на бездарието и посредствеността организация за борба срещу таланта и гения. Вътре в самия съюз посредствеността и бездарието са неин съюзник в борбата с мисленето и свободното проявление на интелекта. Държавната бюрокразия и бездарието са дълбоко родствени в духовно отношение, доколкото издигането на посредствеността и безличието е един от свещените принципи на самата бюрокрация.

Тук фашистката държава и посредствеността имат общи интереси. Държавата е заинтересована да унищожи свободомислието и самостоятелната инициатива на интелигенцията, защото това противоречи на основните и принципи, върху които се изгражда. Ако в една тоталитарна държава възтържествува свободната критическа мисъл, самата система ще се разпадне, тъй като в една публична борба бюрократичните принципи не могат да издържат натиска на свободната демократична мисъл. По силата на това обстоятелство фашистката държава е заинтересована да унищожи истинската интелигенция, с нейната самостоятелност, критичност и независимост. Посредствеността пък е заинтересована от този порядък, понеже в условията на свободна конкуренция не може да се съревновава с таланта и дарбата.

Така посредством тоталното «обхващане» на интелектуалците в различни казионни съюзи, опирайки се на посредствеността като тяхно ядро държавата на фашизма унищожава истинската интелигенция. На нейно място тя създава една псевдоинтелигенция, която счита свое най-високо достойнство доверието на държавата и националния водач.

Идеологически този процес се отразява по друг начин в държавното съзнание. Държавата според идеолозите на фашизма не унищожава истинската интелигенция. Напротив, тя само изгонвала онези «анархистични» или «нихилистични» елементи, които разлагат интелигенцията и пречат на позитивната работа. Същевременно, като издига бездарници и полуинтелигенти, готови да сътрудничат с нея или повече, доказали своята политическа преданост, фашистката държава смята, че създава нова («истинска») интелигенция, предана на народа и самата нея. Тъкмо на тези политически заслужили полуинтелигенти тя дава властта в обединенията на интелектуалците.

Начело на всички обединения в Германия са поставени най-бездарните хора. Палатата за изобразителни изкуства се възглавява от любимеца на Хитлер проф. А. Циглер, безкрайно посредствен художник, застинал при рисувателната техника от първата половина на XIX век. Неговите две «класически» платна — «Богинята на изкуствата» и «Четирите елемента» — със своя примитивен реализъм и филистерски сантиментализъм биха могли да предизвикат съжаление у всеки познавач на живопистта. Начело на Съюза на доцентите е поставен неизвестният в науката, но заслужил в политиката проф. д-р Шулце; СС — оберфюрерът проф. д-р Лених без някакво отношение към киното е президент на Филмовата палата; президентът на преспалатата Макс Аман е и управител на централното издателство на националсоциалистическата партия; Филип Булер в качеството му на имперски управител на националсоциалистическата партия е отговорен за националсоциалистическото исателство; Ханс Йост — групенфюрерът от СС и държавен съветник — е президент на Имперската палата на писателите и на Немската академия за поезия. Най-сетне президент на самата Палата за културата е д-р Гьобелс.

По същия начин се процедира с различните академии театрална, правна, за поезия и пр. Всички интелектуални съюзи, обединения, учреждения като правило се оглавяват от политически най-заслужилия член на националсоциалистическата партия. На тях държавата поверява политическото ръководство.

Организирането на интелектуалците в съюзи не е самоцел. То е преди всичко средство за налагане на партийните идеали и норми на изкуството и литературата. След като фашистката партия има абсолютен политически монопол във всички области на държавния и гражданския живот, тя не може да позволи литература и изкуство, противоречащи на нейните идеали и норми за красиво, прекрасно, грозно, добро, зло, героично, справедливо и пр. Напротив, тя би желала да види своите нравствени и естетически идеали облечени в художествена тъкан.