Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

За да се получи точна представа за дейността на «Балила» и «Авангард», достатъчно е да посочим, че само през 1928г. «Са устроени 283 курса по професионално образование; 843 курса за телеграфисти, мотористи и сигнализатори; 327 концерта и курсове по музикална култура, хорово пеене и декламация; 15 527 лекции по история, родолюбие и обща култура; уредени са 347 библиотеки с 37 000 тома и специална „академия за физическо възпитание“, в която са се обучавали 50 000 юноши в стрелба, лека атлетика, гребане, плуване, фехтовка, ски и пр.» (121–88).

И всичко това става до 31 декември 1928г., т.е. само една година след основаването на «Балила», чийто брой е 812 242 деца, а «Авангард» — 423 950 юноши. Тази все още не толкова многобройна армия се обучава от 18 000 инструктори (112–88).

Ако представим по-нагледно нещата, получава се същата панорама на тотално обхващане на младежта и гражданите още от най-ранна възраст.

1. От 8 до 15 години — в «Балила».

2. От 15 до 21 година — в «Авангард».

3. От 21 до двадесет и няколко години — във фашистката милиция.

4. След това — във фашистката партия или в казионните организации до края на живота си.

В Испания, където казионната младежка организация «Младежки фронт» (създадена с декрет през май 1941) е тристепенна, младият човек прекарва от 7 до 17 — годишна възраст. Отначало той е «стрела», след това «пелалос» и накрая «кадет». Респективно момичетата постъпват в отрядите «маргаритки», «стрели» и «сините стрели», като носят морави униформи (поли до колене и моряшки блузи).

По-нататък следващите във висше учебно заведение постъпват в студентския казионен синдикат (СЕУ), а който отива направо в производството, влизо в съответния «Вертикален синдикат», където може да членува до пенсиониране. Но почти няма начин да се остане извън масовите организации, създадени и контролирани от Фалангата.

Накратко, политиката на тоталитарната държава е не само в стремежа всеки гражданин да бъде «обхванат» в някаква организация, но и на всеки етап от неговия живот във всяка възраст. Това произтича от основните принципи на тоталитарната държава. По такъв начин тя си осигурява възможността, първо, постоянно да влияе идеологически върху индивида и, постоянно да влияе идеологически върху индивида и, второ, да го държи непрекъснато под своя политически контрол. «Абсурдно е — пише Хитлер в „Майн Кампф“, като говори за правото на държавата да контролира гражданите — да се вярва, че правото, което има държавата, да наблюдава своите млади граждани прекъсва внезапно с края на училището… Това право е задължение, постоянно задължение» (155–159).

В стремежа си към тотално обхващане и контрол над гражданското общество фашизмът създава и свръхмасови организации, които ръководят всевъзможните дейности на хората през свободното време. В Германия това е организацията «Сила чрез радост». Тя организира срещи, беседи, вечеринки, колективни излети, екскурзии, кръжоци и всичко, каквото би могло да се прави през свободното време, но задължително в духа и принципите на националсоциалистическата общност.

В Италия наименованието на тази организация е «Дополаворо» («Dopolavoro»), което в буквален превод значи «след работа» («dopo» — после, «lavoro» = работа). Тя е най-масовата от всички масови организации, създавана в 1926г. като неделима част от корпоративната държава на италианския фашизъм. П.Толиати я обрисува по следния начин: «Пред нас е сложна организация. Нейната дейност е твърде многостранна и това намира своето отражение даже на равнището на низовите организации, където ние намираме секции от най-различен тип, отличаващи се една от друга и по своите цели, и по състава на обхванатите от тях трудещи се, и по организационната структура, възникнала в дадената местност в една или друга сфера на обществения живот.

… В системата „Дополаворо“ съществуват организации, които твърде условно могат да бъдат отнесени към масовите. Такива са в частност някои спортни общества, които се доближават до „Дополаворо“, но носят професионален характер. Като правило към този тип принадлежат всички организации, които по същество са спортни клубове, като например „Ювентус“. За да влезеш в тях, трябва да бъдеш или спортсмен — професионалист, или представител на висшите класи. Това не са масови организации. Цялата им дейност се свежда до това, да изявят по места най-добрите спортсмени и да направят от тях професионалисти. Към този тип организации следва да бъдат отнесени и художествените колективи, които професионално се занимават с изкуство» (116–126 и 127).