Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Но това са, тъй да се каже, изключенията. Иначе «Дополаворо» има своите редовни секции във всички заводи и квартали. «В повечето случаи влизането в заводската организация „Дополаворо“ е задължително в този смисъл, че вноските се удържат от работната заплата. Следователно теоретически всички лица, работещи в предприятието, където има секции „Дополаворо“, се считат за нейни членове.

… В Торино съществуват районни кръжоци на „Дополаворо“, а наред с тях съществуват и съответните органицации в промишлените предприятия. Последните изглеждат значително по-привлекателни, тъй като са много по-добре снабдени» (116–132).

С какво «Даполаворо» привлича многомилионната маса на своите членове? Този въпрос е основателен, тъй като само и единствено върху принудата не може да се крепи такава колосална масова организация, като имаме предвид деликатната сфера, която обхваща — дейностите през свободното време. На този въпрос П. Толиати дава следното обяснение: «Участвувайки в нея, работниците получават и някои изгоди. Предлагат им се различни улеснения, билети за театър и кино, предварително осигурени, възможност за закупуване в определени магазини на продоволствени стоки и дрехи по намалени цени, помощ при организирането на туристически екскурзии. Тук трябва да се каже също и за някои форми на социално обслужване.

В отделне случаи организациите „Даполаворо“ изпълняват функцията на взаимоспомагателни каси, оказвайки например материална помощ на нуждаещите се семейства на тружениците, получили увреждане, и т.н.» (116–133).

След като е обладяла държавата и масовите организации, фашистката партия розпростира своя контрол над гражданското общество и неговия духовен живот. Този контрол се извършва двояко: 1. Чрез «организиране», «обхващане» на всички и всякакви интелектуалци в «творчески съюзи» под наблюдението на държавата. 2. Чрез принудително налагане на партийни норми за красиво, прекрасно, добро, зло, справедливо и т.н. в литературата и изкуството.

Водена от стремежа си за тотален контрол над целия духовен живот, фашистката партия изрично настоява всички дейци в областта на интелектуалния труд (учени, писатели, поети, живописци, скулптори, архитекти, композитори, артисти, модисти и т.н.) да бъдат организирани в съответния съюз. Вън от съюза никой не може да бъде интелектуалец: писателят престава да бъде писател, артистът — артист, композиторът — композитор, и т.н.

«Сега в Италия не можеш да бъдеш писател, учител или преподавател в университета, без да членуваш във фашистката партия — пише П. Толиати през пролетта на 1935г. — Дадената сфера значително ще се разшири, ако отчетем, че посоченият тип принуждение се разпространява и върху всички свободни професии: адвокати, журналисти и т.н. Всички те са длъжни да бъдат членове на фашистката партия. На тази форма на принуждение са подхвърлени даже и онези, които до неотдавна се ползуваха с най-голяма свобода — лекарите. Днес без членуване във фашистката партия не можеш да бъдеш комунален лекар» (116–80).

Във фашистка Германия този принцип се прокарва още по-последователно.

С окръжно Х 112 на Имперската палата по културата от 20 август 1937г. изрично се подчертава необходимостта от «принадлежност към някакъв съюз» (178–107). Всъщност този въпрос се решава много по-рано с един закон от 22 септември 1933г., който декретира всички тъй наречени «творци на културата да бъдат обхванати организационно» (151–195).

Механизмът на това обхващане е следният. Целият духовен живот е съсредоточен в Имперската палата по културата, която се намира под контрола на министъра на «пропагандата и народното образование» — д-р Гьобелс. Палатата по културата има седем подчинени палати, по важни от които са Имперската палата за театър, Имперската палата за изобразителни изкуства, Имперската палата за литература, Преспалатата, Филмовата палата и пр. Всяка от тези седем дъщерни палати обединява в себе си сродни съюзи. Например към Имперската палата за театър принадлежат следните съюзи: 1) Немски сценичен съюз, 2) Общество на немските артисти, 3) Обединение на немските театрални управи, 4) Съюз на немските сценаристи и естрадни композитори, 5) Единен съюз на немските духови музиканти и т.н.

В Имперската писателска палата са обхванати следните съюзи: 1) Имперски съюз на немските писатели; 2) Борсово обединение на немските книгоиздатели; 3) Съюз на немските народни библиотекари EV; 4) Съюз на немските библиотекари EV; 5) Общество на библиофилите; 6) Немски спомагателно — издателски съюз; 7) Общество за правата на експедиция; 8) Намиращи се в строителство работнически обединения; а) Народни книжарници и заводски библиотеки; б) Книжни обединения… и т.н. (180–168).