Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

По силата на това обстоятелство тя се чувствува в правото си да изисква от интелектуалците художествени произведения, изработени съобразно нейния вкус, и същевременно да им поставя задачи. На литература та и изкуството тя гледа като на свое владение точно така, както третира въоръжените сили или образователното дело. Литературата и изкуството биха могли да играят полезна за нея роля само в един единствен случай: ако поемат върху себе си функцията със специфичните художествени средства да възпитават народа в духа и смисъла на фашистката идеология, т.е. да поднасят на народа националсоциалистическата идеали под формата на изкуство. В този смисъл литературата и изкуството биват третирани като своеобразна художествена пропаганда, която за разлика от обикновената има по-голяма трайност и по-силно въздействие. Затова и Валтер Функ, държавният секретар в Министерството на пропагандата, заявява: «Пропагандата и ръководството на културата са в неделимо единство» (151–257). За да могат обаче литературата и изкуството да изпълняват тази мисия, поставя им се като първа задача да се доближат до широката маса, върху която трябва да въздействуват както чрез избора на изобразяваната тема, така и чрез изобразителните средства. Тази първа задача се нарича усвързване на изкуството с народат. «Фюрерът иска немското изкуство да се измъкне от неговата откъснатост от народа — пише д-р Ханс Кинер, — той иска да го върне отново при народа, той иска неговото възпитателно и очистително въздействие по-нататък и настойчиво да се упражнява.

… От немския художник фюрерът иска той да се откаже от своята самозатвореност и да заговори за своята привързаност към народа; и това трябва да се прояви в избора на изобразяваната тема, която трябва да бъде народна и разбираема и да бъде в рамките на националсоциалистическия идеал зя храбро и героично» (178–200).

Социалната мисия, която фашизмът възлага на изкуството (да възпитава народа в духа на партийната идеология), още по ясно е изразена в органа на СС «Черният корпус» в броя му от 25. II. 1937г.: «Възпитателната функция на изкуството е народна педагогика в най-благородния смисъл на тази дума, защото тя пробужда у хората драгоценното, утвърждава живота» (178–200).

В този смисъл пишат всички теоретици и историци на изкуството в Третия райх. Така пишат дори и поетите. «Истинският поет — заявява националсоциалистическият поет Херберт Мюленбах — израства с щастието на своя народ, но същевременно цялата скръб на народа минава през неговото сърце» (180–317).

За да бъде обаче свързан с народа, художникът трябва преди всичко да прегърне каузата на националсоциалистическата партия, която според нейната собствена идеология най-добре и пълно изразява интересите на народа. В този смисъл той трябва да стане партиен художник. «Националсоциалистическата поезия — пише Рихард Ойрингер в 1935г., — преди всичко нейният основен закон, изнася не единичното, а чисто и просто националсоциализма. Аз не се боя да кажа, че очаквам тъкмо исканата от партията поезия. Партията е тялото на националсоциалистическия дух и тъкмо в националсоциалистическото тяло живее националсоциалистическеския дух, който ражда своята типична поезия (180–318).» Съвсем логично е след това да се постави въпросът за приоритета на политическото над художественото, особено в литературната критика: «Новата цел на театрално — критическото творчество е в прехвърлянето от приоритета на естетичното към приоритета на политическото…»

«Поетът, артистът, режисьорът трябва в това единство, което е политическо, да се обединят и всеки да носи отговорност, щото общото произведение на представлението да бъде изпълнено. Всички имат да служат на политическата идея и всеки на своето място е призван да изпълнява една част от задачата» (179–83).

В този смисъл сп. «Дойче Културвахт» хвали старият националсоциалист — художник Ханс Адолф Бюлер, който «рисува винаги идеология» (178–73).

Въпросът за решителния приоритет на политическото над художественото, на идеологията над естетиката се поставя още по-определено в някои статии. Д-р Валтер Шмид в една публикация под заглавието «Драматургът и националсоциалистическата държава», поместена в сп. «Бюне» от април 1936г., пише следното «Новото е: ясното предимство на политическото в изкуството и литературата. Практическото осъществяване на изискванията на националсоциалистическата идеология в немския театрален живот. Това е голямата мисия, която в днешния немски театър драматургът е призван на първо място да изпълни» (179–142).