Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

«Балила» е основана «с декрет от държавата през 1926 година, води името си от един 10 — годишен национален герой Джовани Батиста, който през 1745г. е хвърлил пръв камък срещу навлезлите в Генуа австрийски войници…» (112–86).

Макар външно тази организация да има вид на спортна, субсидирана от държавата, тя е с подчертано военен характер, стремейки се да подготви младежта във военен дух още от най-ранна възраст. Това проличава от самата и структура, изградена по образеца на древноримските военни легиони: един взвод от 11 души с взводен командир; три взвода образуват една манипула от 33 души; три манипули — една центурия; три центурии — една кохорта от 333 души, а три кохорти съставляват легион от 999 души.

«Балила» се управлява от комитет на фашистката партия начело с генерал от армията, под патронажа на Мусолини.

Целта на организацията е да възпита в дух на любов и преданост към «фашистката родина», фашистката партия, «водача» («дуче»), да даде на младия човек «съзнанието, че принадлежи на държавата» и между другото да го обучи на някаква полезна професия. Следният пасаж от книгата «Фашисткото учение за държавата» (нейният автор, убеден фашист, детайлно изучавал историята и структурата на италианският фашизъм до 1929г.) ще ни даде попълна представа за дейноста на младежката фашистка организация, която развива трескава дейност: тя «организира курсове по разни отрасли, строи домове за физическо възпитание, урежда приятни игри за децата съответно на възрастта им и с оглед да се приучат главно на дисциплина и така увлича младежта, че масово постъпват в нея» (впрочем тя е била задължителна за всички — Ж.Ж.).

«Щом навършат 15 години момчетата, членуващи в „Балила“, постъпват във втората организация — „Авангард“. Тук занятията са вече по-сериозни: спорт, стрелба с пушка, плуване, фехтовка, езда, дори въздухоплаване — една истинска военна подготовка. Паралелно с това младежите получават и строго възпитание в национален дух, вяра в бъдещето на Италия и познания из всички области на науката. Навърши ли авангардистът 18 години, той взема участие в годишния тържествен парад на „Авангард“, на който полага клетва, получава едно особено свидетелство, пушка и се зачислява във фашистката милиция. Това свидетелство и службата във фашистката милиция дават право на големи привилегии при постъпване както на държавна, така и на частна работа» (112–87).

П. Толиати дори счита, че принципът на задължителността е много по-ясно изразен при членуването в младежките фашистки организации, отколкото в самата фашистка партия: «До 1926–1927г. „Балила“ е доброволна организация. По-късно участието в нея става задължително, макар и не стопроцентово, а примерно деветдесет процента. Задължението да записват децата си в „Балила“ се възлага на родителите. Ако те пренебрегнат това задължение, налагат им се глоби и т.н.

Общо правило, повтарям, е било задължителното записване.

По въпроса за членството между тази организация и фашистката партия съществува голямо различие: принципът на задължителността, е много по-силно изразен в първата, отколкото във втората. В предприятието не задължават работника непременно да влезе във фашистката партия. Но неговият син, който ходи на училище, е длъжен да влезе в „Балила“. В това се състои задължителният характер на дадената организация. Същото може да се каже и за авангардистите. Принципът за задължителността се прилага и там, макар в малко по-смекчена форма» (116–85).

В своята книга «Мит, реалност, литература» съветската авторка Ц. Кин ни представя по-разгънато младежките организации във фашистка Италия: «Фашистката младеж получаваше възпитание, съответствуващо на „доктрината на въоръжената нация“: физическа закалка, привикване към дисциплина, основна психологическа обработка. Още от детството всички механически се зачисляваха в съответните организации: до осем години — „Син на вълчицата“; от осем до единадесет — „Балила“; от единадесет до тринадесет — „Балила мускетари“ (те се упражняват с оръжия — играчки); от тринадесет до петнадесет — „Авангардисти“; от петнадесет до седемнадесет — „Авангардисти — мускетари“ (тук им се дава вече бойно оръжие); от седемнадесет до двадесет и една години — „Млади фашисти“; на двадесет и една година те влизат във фашистката партия. Такъв конвейр обезпечава огромен механически прираст на партията. Всички юношески организации на режима, намиращи се отначало под ведомството на Министерството на народното образование, са обединени по-късно в ДЖИЛ, което означава „Италианска ликторска младеж“. Всички, като се започне от шестгодишните деца, дават клетва да служат на фашизма до последна капка кръв.» (49–131).