Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

С това ще бъде приключен един период, който тъкмо в областта на изобразителните изкуства показваше много неясности, дори за хората с добра воля, на които за в бъдеще чрез храма на немското изкуство ще бъде посочван пътят на националсоциалистическата политика в изкуството» (178–328).

«Генераланцайгер фюр унд Умгебунг» в статията «Какво ни се предлагаше по-рано като изкуство» описва как немските граждани «стоят в изложбата с поклащане на глава пред произведенията на футуризма, кубизма, дадаизма — тези безумия и престъпления спрямо немското изкуство.

Те обаче никога досега не са имали случая, пояснява вестникът, да видят така ясно цялата пропаст на културното разложение, както при тази пълна съпоставка на такива недоносчета на изроденото изкуство, които бяха поднасяни на немския народ като „модерно изкуство“, като „голямо откритие“» (178–329).

Цялата тази тълпа, която авторът е удостоил със званието «граждани», по рано не се е бъркала в модерното изкуство, признавайки своята неспособност да го разбере. Но сега изведнъж, след като фюрерът (несъмнено най-големият познавач и в областта на изкуството) го е обявил за «изродено», тя започва също да го осъжда. Всички внезапно съзират голямата «пропаст на културното разложение».

«Националцайтунг» още повече сгъстява боите. Неговата ругателска статия за изроденото изкуство носи заглавието «Една ужасна гледка»: «Най-типичното обаче в картините на тези пропаднали художници, в които те рисуват или самите себе си, или техните приятели, или пък представят хората на нашето време в една разчупена форма, е, че може да се помисли, че съвременността е населена с инвалиди и идиоти» (178–333).

В своята «критика» на модернизма «Рурарбайтер» достига връхната точка в партийното отрицание на «назадничавото изкуство»: «… Картини, на които жената и майката могат да бъдат видени нарисувани като някакъв изрод от ада, с похотливостта на вертепа и с капещите очи на гетото; картини и пластика, които представят майката като първата жена и курва, а децата — като полумаймуни; картини, които представляват омаскаряването на всички идеали за чисто, прекрасно, благородно» (178–337).

Против «изроденото изкуство» са писани невероятно мното статии както през 1937г., така и в следващите години. Едни от тях са погромаджийски, други — поучаващи, трети — с изводи и обобщения за немското изкуство. След като борбата против «изроденото изкуство» става държавна задача, цялата машина се завъртва и всички се включват в кампанията.

Ето например статия с поучаващо заглавие «Какво иска да ни каже изложбата „изродено изкуство“?»: «Тя иска в началото, като покаже чрез оригинални документи страшната заключителна глава в културното разпадане през последните десетилетия, да открие на немския народ нова епоха.

Тя иска, доколкото призовава народа към здравия разум, да сложи край на бръщолевенето и словохотливостта на някои литературни и еснафски клики, които понякога, а и сега все още си позволяват да оспорват, че ние имаме едно израждане на изкуството.

Тя иска да разясни, че това израждане на изкуството не е бегла изненада от двойка глупости, безумие и премного смели експерименти, които постоянно бягат от националсоциалистическата революция.

Тя иска да разкрие цялостно корените на политическата анархия в културата» (178–320).

В други статии се атакуват абстракционистите, понеже «говорят за примитивност на изкуството, а съвсем забравят, че изкуството няма право да се откъсва от народа, а напротив, че тъкмо това е неговата задача: да символизира жизненото развитие на народа.

Отсега нататък ние ще поведем безпощадна очистителна война срещу последните елементи на културното разложение у нас» (178–312). По-нататъшното развитие на «безпощадната очистителна война», която националсоциализмът води срещу модерното изкуство, приема различни, при това на всеки етап достатъчно ефикасни форми.

Изложбата «изродено изкуство» се открива през юни 1937г. в Мюнхен. До 30 ноември с.г. през нея са минали 2 милиона посетители (178–324). Това вдъхновява имперското ръководство на партията да превърне изложбата в странствуваща, като се пренесе последователно в Берлин, Дюселдорф, Франкфурт на Майн. В Дюселдорф нейното пребиваване е удължено поради големия интерес, като се правят специални улеснения на членовете на различни организации. «Поради нарастващия успех — се казва в един документ — Имперското ръководство на пропагандата при НСДАП решава да удължи изложбата в Дюселдорф до 31 юли включително, като входните билети, които нормално струват 0,50 райхсмарки, за членовете на Германския трудов фронт, националсоциалистическия съюз „Сила чрез радост“ стават 0,25 райхсмарки» (178–326).