Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Всъщност мотивировките за преследване на някои от тези художници отчасти повдигат завесата. Но само отчасти. Ото Дикс е «изроден», понеже рисува «сивото на войната като сиво» (151–208), Георг Грос е «изроден», понеже бичува милитаризма, Паул Клей — понеже не държи неговото изкуство да бъде разбирано от «диктаторите на изкуството» (151–208).

Истинската причина е там, че модерното изкуство не се побира в рамките, в които фашизмът иска да постави изкуството изобщо, подчинявайки го грубо на своята политика и нейните конюктурни задачи. Характерни за модерното изкуство са, първо, по-голямата субективна свобода на художника в интерпретирането на темата с някои неизбежни субективизации от индивидуалистичен характер. Самото това обстоятелство прави художника сравнително независим от желанията и намеренията на политическото ръководство, т.е. неговото изкуство по силата на съществуващите в тоталитарната държава порядки прераства в своеобразна опозиция на режима. Но това вече противоречи на един от основните постулати на фашистката държава — да не допуска никаква опозиция. Тъкмо затова тя смазва без колебание тази «художествена» опозиция. За пояснение на това, как модернизмът става опозиция на унифицираното общество, ще приведем пример. Ако, да кажем, граф Баудисин (ръководител на музей и фюрер на СС) вижда «най-съовтетната форма на изкуството… в стоманения шлем, който сивите колони носят» (151–212), то модернистът Ото Дикс (в платното си «Военни инвалиди») вижда най-съответната форма на епохата в изкуството в осакатените фигури, които се влачат по улиците с протези, патерици, колички и превръзки на очите. При това разчупената форма дава на протестиращия художник възможност да покаже гротескно цялата дълбочина на нещастието.

Второто обстоятелство, което прави модерното изкуство несъвместимо с порядките на тоталитарната държава, е фактът, че на него не може да се възлага социално-политическа мисия да възпитава народа в духа на официалните фашистки идеали. Това е невъзможно, първо, защото художникът има неограничено голяма свобода в третирането на темата. Това значи, че той може да и даде интерпретация, нежелана за режима. Второ, модерното изкуство не може да бъде разбрано от всички, то не е достъпно за всички, понеже предполага известна естетическа култура, школовка.

Трето, то не говори еднозначно точно — благодарение на своята обобщена и същевременно опростена форма — дори на познавачите. То предоставя на зрителите широка свобода да го тълкуват в зависимост от тяхната подготовка, темперамент, личен опит и пр., с което вече се отклоняват от стереотипното партийно мислене.

За да стане още по-ясна пропастта между културната политика на фашистката държава и самото изкуство, ще приведем изказванията на нацистките културтругери за това, какво трябва и какво не трябва да бъде изкуството. Самият Гьобелс през 1937г. формулира неговия облик така: «Немското изкуство през близкото десетилетие ще бъде героично, ще бъде стоманено, романтично, ще бъде лишено от сантименталност, съдържателно, ще бъде национално, с голям патос, то или ще стане едновременно задължаващо и обвързващо, или няма да бъде нищо» (151–203).

Д-р Адолф Фьолнер на въпроса, какво трябва да бъде новото изкуство, отговаря така: «Формата трябва да бъде общоразбираема и ясна, Съдържанието трябва да говори на всички. Художественото съдържание трябва да служи на идеологическото възпитание на народа. Изкуството трябва отново да придобие жизнена сила, както по-рано. То трябва да въплъщава идеалите на народа. То трябва да бележи новите символи на народа» (176–156).

В статия под заглавие «Немското писателство като израз на националсоциалистическия жизнен усет» «Филм — куриер» определя по аналогичен начин характера на изкуството: «Националсоциализмът поставя на писателите задачата да укрепват здравото. Той изисква при това безусловно утвърдителен отговор за живота» (120–317).

Ако от приведените изказвания обобщим фашистката концепция за изкуството, нейните основни изисквания към него ще са то да не бъде:

а) откъснато от народа

б) безидейно

в) аполитично

г) песимистично

д) интелектуалистично

е) нихилистично

ж) нежно

з) модернистично

и) анархистично и пр.

Позитивната страна на фашистката концепция изисква изкуството да бъде:

а) свързано с народа (Хитлер)

б) да върви по пътя, начертан от националсоциалистическата революция (Хитлер)