Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

… По такъв начин вие виждате каква маса хора от дребните и средните слоеве влиза във фашистката партия само защото те работят, само защото те трябва да живеят, а за да живеят, трябва да работят.

Друга форма на принуждение — това е пряката принуда, която се осъществява по отношение на работниците в заводите. Наистина до предписанието — ако искаш да продължиш да работиш, влизай в партията — още не се е стигало. Но например при наемането на работа на двама безработни, единият от които е член на фашистката партия, а другият — не, на фашиста ще се окаже предпочитание.

… При такава форма на принуда става ясно защо много членове на фашистката партия… изглеждат политически пасивни, не се занимават с политика, пък и въобще са слабо обхванати от влиянието на фашизма» (116–80).

Още по-драстични форми достига завладяването на държавни постове от партийни членове в Испания. По свидетелството на Ейбл Плен тук след 1939г. дори учителските места се раздават на партийни членове фалангисти по привилегия независимо от тяхната научна подготовка и образование. Режимът се интересува от едно-единствено качество — учителите да са негови предани и активни поддръжници. «Преподавателският кадър беше съставен… цяла тълпа лошо подготвени фалангисти и други крепители на режима, които бяха възнаграждавани с учителски места независимо от жалката им липса на качества, за да заместят хилядите учители и професори републиканци, които се намират в изгнание, по затворите или бяха изклани» (93–169).

Ще бъде едностранчиво и повърхностнтно, ако тоталното заемане на държавните постове и служби от членовете на фашистката партия се схваща само като награда от партийното ръководство за извършени услуги, както погрешно мисли Херман Раушинг: «Присвояването на всички синекурни служби се извърши навсякъде, дето беше възможно. От най-високостоящите до най-последните в новата йерархия, всички на драго сърце слушаха д-р Лай…, който навред ревеше: „Бе рете рози, докато не са прецъфтели“.

По това време чух новия боен вик на „дирижираната корупция“. Корупцията не бе само позволена, а явно организирана. Имаше дори люде, които се надяваха, че националсоциализмът скоро ще умре от това.

… Най-различни чиновнически места, членове на административни съвети, дивиденти, аванси, възнаграждения. Всички бяха на тяхно разположение. Всяка банка, всяко голямо предприятие искаше да има свой представител в партията като защитник със заплата» (99–68 и 69).

Забогатяването и корупцията не са приоритет на фашистката власт. «Новото», внесено от фашизма в държавното строителство, е изграждане на завършена «партийна» държава, портийна диктатура, създаване на държавен апарат, който освен по административна (т.е. пак партийна) може да се контролира и по партийна линия. По такъв начин се осъществява системата на двоен контрол на фашистката партия над държавата, който придава особена стабилност и монолитност на режима в цялост.

Когато на 30 януари 1933г. Хитлер беше назначен за райхсканцлер и състави своя правителствен кабинет, в него влизаха само трима националсоциалисти: той, Гъоринг и Фрик. Хитлер имаше поста райхсканцлер, Гьоринг — министър без портфейл, Фрик — министър на вътрешните работи. Останалите членове на кабинета — министърът на външните работи фон Нойрат, министърът на финансите граф Швейрин фон Крозиг, министърът на продоволствието и селското стопанство Хугенберг, министърът на труда Зелдте, министърът на отбраната фон Бломберг, министърът на пощите и транспорта фон Елц Рубенах, министърът на правосъдието Хертнер — не бяха членове на националсоциалистическата партия. Те принадлежаха към други политически партии, които само след няколко месеца щяха да бъдат разпуснати. Лишени от политическа опора, тези министри бяха обречени на провал.

Хитлер, опирайки се на политическия монопол на своята партия, която остава единствена политическа партия в Германия, ще превърне правителствения кабинет в националсоциалистически. Това става по два начина: първо, като създава нови министерства, начело на които назначава видни националсоциалисти, и, второ, като приема в партията напълно лоялни към националсоциализма министри.

На 13 март 1933г. е създадено Министерството на народната просвета и пропагандата, оглавява го Гьобелс. На 5 май 1933г. — Министерството на авиацията и Министерството на образованието. Горинг оглави първото, гаулайтерът на Южен Хановър — Бернгард Руст — второто. На същата дата е създадено и Министерството на църковните въпроси, оглавено от видния националсоциалист Ханс Керл.