Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

От гледна точка на интересуващия ни проблем крайно интересен е декретът на имперското и пруско министерство на вътрешните работи от 27 февруари 1936г., в който изрично е казано, че не може чиновникът да бъде безпартиен «при тесните взаимоотношения на партията и държавата» и особено пък да напусне партията поради несъгласие «с програмата и политическата установка на партията». «Във всеки отделен случай, се казва в декрета, следва да се провежда обстойна проверка с цел да се установи по каква причина чиновникът е излязъл от партията. Ако той е направил това, бидейки несъгласен с програмата и политическата установка на партията, то той не може да остане чиновник.

Но даже ако това не е така, то излизането на чиновника от партията при тесните взаимоотношения на партията и държавата може да наведе на мисълта, че не му достига вътрешна връзка с националсоциалистическата държава или необходимият дух на саможертвование» (89–438). На 26 януари 1937г. са издадени т.нар. «Основни положения на немския закон на чиновниците», според който всяко назначение на държавна длъжност, което не е съгласувано с органите на националсоциалистическата партия, се счита недействително. Защото «вътрешната връзка на чиновника с партията е предпоставка за неговото назначаване на длъжност… Чиновникът трябва да бъде изпълнител на волята на националсоциалистическата държава, ръководена от НСДАП» (89–533). Това разпореждане узаконява напълно и оконча телно партийния контрол над държавните органи, установява пълен монопол на националсоциалистическата партия над германската държава.

Казаното дотук се отнася не само до чисто административнните служби, но и до съда. По същия начин под контрол са взети и съдебните органи. Масово се снемат съдии по политически причини, главно за членуване в леви партии и съюзи. Онези от тях, които не са членували в леви партии, са подложени на голям политически и морален натиск да влязат в националсоциалистическата партия. В противен случай ги заплашва уволнение. Новите съдилища, учредени, за да преследват «лица, извършвали политически престъпления», се комплектуват изцяло от националсоциалисти, членове на партията. Дори Имперския съд, който издаде оправдателна присъда на тримата обвиняеми в подпалването на Райхстага, се оказа твърде неблагонадежден в политическо отношение и бе подменен с новосъздадения «Народен съд», занимаващ се само с политически дела. Съставът на този т.нар. «Народен съд» са двама съдии и пет партийни чиновници от НСДАП (90–319).

Изобщо завладяването на административните постове и служби от партийните членове на НСДАП е така тотално, че Хитлер в реч пред Райхстага на 20 февруари 1938г. ще заяви: «Няма нито едно учреждение в тая държава, което да не е националсоциалистическо. В Германия всяко лице, заемащо отговорна длъжност, е националсоциалист. Всички учреждения на империята се намират в подчинение на върховното политическо ръководство. Партията ръководство Германия политически» (89–30).

Мусолини между другите «изключителни фашистки закони» също издаде специален закон за чиновниците под неточното название Закон за бюрокрацията. Чрез него той затвърди завладяването на на държавните постове от членовете на фашистката партия. Този закон по същество поставяше чиновника пред дилемата: или да стане член на фашистката партия (ако не е такъв) и да работи като активен фашист, или да си подаде оставката. Законът предвижда незабавно отстраняване на чиновниците, които «явно или скрито действуват или бездействуват против правителството» (112–52).

Според разясненията, дадени в текста на закона, фашистката държава не може да търпи чиновници, които са против правителството, защото при фашисткото управление «правителството и държавата» са неделими и онзи, който се обяви против фашисткото правителство, се обявява против фашистката държава и фашисткия режим. Следователно, той не може да бъде на служба в системата на държавния апарат.

Скритата принуда за членуване във фашистката партия е посочена много точно от П.Толиати: «Какво представлява в днешна Италия членът на фашистката партията? Част от нейните членове е политически активна, има поръчения, изпълнява политическа функция. Но ако вие се вгледате в болшинството членове, ще видите, че подавляващата част е политически пасивна. Но независимо от това те членуват в партията? Защо? Защото редица принудителни обстоятелства ги заставят да влизат в партията. Природата на тези обстоятелства е от двояк характер: те въздействуват пряко и косвено. Например косвено действуващите обстоятелства се изразяват в това, че принадлежността към фашистката партия се изисква за заемането на каквато и да е длъжност в държавния апарат: за заемането пък на висшите държавни служби членството във фашистката партия е задължително условие.