Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

«Тя е била сформирана отново като нова контрасила, която да държи под контрол политическите амбиции на неговите последователи, а още и като партийна машина за изфабрикуване на идеологическо оправдание на неговия режим, „като нещо повече от един тип на еднолична диктатура, характерна за прекъснатото управление на каудильовците през деветнадесетия век в Испания“» (93–50).

Всъщност окончателното установяване на еднопартийната система в Испания става през 1939г. На 9 февруари с.г. Франко издава закон за отговорността за политическата дейност. С член II на този закон изрично се забраняват 24-те политически партии, профсъюзите и масовите организации (20–280).

Въз основа на изложеното дотук за главните фашистки държави може да се направи изводът, че еднопартийната система е първата и най-важна стъпка към изграждането на фашистката държава. Опитът на страни, които гравитираха около фашистките държави и искали да следват техния пример, като България, Румъния, Унгария, но които не можаха да изградят масови фашистки партии и да им предоставят пълен монопол над политическия живот чрез унищожаването на другите партии — такива страни не можаха да изградят завършена фашистка система. При тях фашизмът прие до голяма степен форма на подражателство на класическите образци, на една своеобразна смесица от военна диктатура и фашизъм, фашизъм и останки от буржоазна демокрация, фашизъм и монархия.

Пълното единство на партията и държавата е вторият съществен момент в изграждането на тоталитарната държава на фашизма. Той е толкова тясно свързан с първия — установяването на монопартийна система, — че може определено да се разглежда като негово продължение, закрепване и консолидиране на монопартийната система. Връзката между тях е пряка. Не може да се затвърди окончателно установеният политически монопол на една фашистка партия, ако тя по-нататъка не се отеждествява с държавата, ако не направи държавата своя участна собственостт или най-малкото свое умонополно владениет. Тогава тя може вече да го раздава на членовете си под формата на държавни служби, постове и привилегии, за да ги заинтересува материално от установяването на единство между партията и държавата. Това е най-сигурният път за сливане на партията с държавата.

Нацистите оцениха решаващото значение на този принцип и още през първата година на своето господство, след като проведоха мнаго акции в тази насока, юридически го закрепиха в специален закон. «За обезпечавене единството на партията и държавата» от 1 декември 1933г. Той обяви националсоциалистическата партия за «носителка на немската държавност» и «неразривно свързана с държавата», «След победата на националсоциалистическата революция — се казва изрично в закона — НСДАП се явява носителка на германската държавност и е неразривно свързана с държавата» (89–693 и 694). Затова съвсем основателно се подчертава в енциклопедичното издание на ГДР «Германската история в дати» (1967), че чрез закона за осигуряване на единството на партията и държавата «ръководството на НСДАП се слива („verschmelzen“) с правителството, също като партийният апарат на НСДАП — с държавния» (138–724).

Всъщност единството на партията и държавата стихийно се осъществява отдолу още със завземането на властта чрез завладяване на държавните постове и длъжности от членовете на фашистката партия. Така се получава своеобразно срастване на държавния с партийния апарат.

В резулнат на това държавата става партийна (особено достояние на фашистката партия), а партията — държавна. Партийните лидери на фашистката партия стават държавни ръководители. Хитлер е едновременно фюрер на немския народ по партийна линия и райхсканцлер като държавник. Гьоринг като държавник е министър на отбраната, шеф на Луфтвафе, министърпрезидент на Прусия и генерален пълномощник по четиригодишния план, по партийна линия — райхсфюрер на СА и СС; Гьобелс в партията завежда пропагандата и е гаулайтер на Берлин, в държавната йерархия — министър на пропагандата и член на Имперския съвет по отбраната; Химлер в партията е райхслайтер по укрепването на германската народност и райхсфюрер на СС (СС са партийни войски), в държавата — министър на вътрешните работи и член на Министерския съвет по отбраната на държавата; А.Розенберг в партиятя е райхслайтер по идеологическото и политическо възпитание на членовете на НСДАП, в държавата — министър без портфейл; Р.Хес в партията — заместник на фюрера и райхслайтер, в държавата — министър без портфейл и член на Имперския съвет по отбраната; М.Борман — по партийна линия секретар на фюрера и началник на партийната канцелария, а в държавната йерархия — министър без портфейл и член на Министерския съвет по отбраната на държавата; Х.Франк в партията — райхслайтер по правните въпроси, в държавата — министър без портфейл; В.Фрик в партията — райхслайтер на националсоциалистическата фракция в Райхстага, в държавата — министър на вътрешните работи; Даре в партията — райхслайтер по селския въпрос, в държавата — министър на земеделието; Р.Лай в партията — райхслайтер по организационните въпроси и ръководител на Германския трудов фронт, в държавата — пълномощник по осигуряването на работна сила; Б.фон Ширах в партията — райхслайтер по възпитанието на младежта (впоследствие гаулайтер на Виена), в държавата — лице, присъствуващо на заседанията на правителствения кабинет.