Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Но и това не е в състояние да спаси ГСДП. На 10 май 1933г. нацисткото правителство издава разпореждане, съгласно което цялото имущество на ГСДП и подчинените и организации се конфискува. На 22 юни 1933г. социалдемократическата партия е обявена за «враждебна на народа и държавата» (151–129) и въз основа на декрета от 28 февруари 1933г. е разпусната: забранява и се да води пропаганда, да организира събрания, да издава свои вестници и списания. По-късно министърът на вътрешните работи Фрик със специално разпореждане (от 7 юли 1933г.) обявява пълномощията на социалдемократическите депутати за недействителни и с това ГСДП е окончателно ликвидирана като политическа партия. Заключителният акорд на трагедията е даден от «Кьолнски вестник»: «Социалдемократическата партия не заслужава по-друго отношение, отколкото комунистическата» (84).

И както обикновено става с поголовно разбита политическа партия в условията на свиреп полицейски терор, една част от лидерите и членовете на ГСДП минава на страната на режима, «включва» се активно да работи за него, за да спечели доверие и да заличи своето «позорно» минало. Другата част, която остава вярна на своето политическо минало, загива в концентрационните лагери и затворите или емигрира в чужбина.

Но важното в случая е, че въпреки целия низ от унижения, предателства и ренегатство, с които Социалдемократическата партия дава безспорни доказателства за сноята готовност да служи на новия режим, да се приспособи напълно към него, подчинявайки се безусловно на всички негови искания, тя бе разпусната. Точно това показва, че фашизмът по начало се стреми към абсолютен политически монопол на своята партия, че неговата цел е еднопартийна система, а не политическа коалиция.

Този момент става още по-очевиден при разпускането на професионалните съюзи и буржоазните партии, където молбите да бъдат пощадени стават още по-жалки и униженията несравнено по-страшни.

Редът на професионалните съюзи идва веднага след ликвидацията на социалдемократическата партия. Само че тук положението е по-особено. Касае се за масова организация, която обединява около 6 милиона работници и чиновници, имащи доверие в нея. Ето защо нацистите не започват с фронтална атака, а прилагат маневри и проявяват гъвкавост. Те създават най-напред «Комитет за действие за защита на немския труд» начело с известния националсоциалист Роберт Лай. Тази казионна нацистка работническа организация трябва да изтласка профсъюзите като уж «изживяла себе си система». В секретен циркуляр Лай съветва профсъюзите да бъдат превзети по такъв начин, в такава «форма, която би могла да създаде у работника и служащия чувството, че тази акция е насочена не против него, а против изживялата себе си система» (103–101). Нещо повече, нацистите обявяват 1 май за «ден на националния труд» и по цялата страна организират работнически тържества. На летище Темпелхоф Хитлер и Гьобелс заедно с профсъюзните лидери посрещат «работнически делегации», изпратени от цялата страна. В Берлин се провежда парад, на който работническите делегации дефилират заедно с щурмовите отряди под звуците на фашисткия химн.

С това комедията е изиграна. Пред лицето на световната общественост са продемонстрирали «общността» и «взаимните симпатии» на работническата класа и националсоциалистическата държава. Притъпена е бдителността на самите профсъюзи. Нататък може да се действува с обичайните средства. И действително на следващия ден, т.е. на 2 май 1933г. щурмовите отряди и есесовците конфискуват «помещенията на Всегерманското обединение на профсъюзите и на Всеобщото обединение на профсъюзите на служащите, профсъюзните домове, помещенията на окръжните и местните комитети на тези организации, банката на работниците, служащите и чиновниците, нейните филиали и каси по места. Същия ден са арестувани и хвърлени в концлагерите за превантивен арест хиляди профсъюзни функционери, в това число всички председатели на профсъюзните управления, окръжните секретари и ръководителите на филиалите на профсъюзната банка. Сред арестуваните са Лайнарт, Грасман, бившият министър на труда Висел» (103–101 и 102).

В процеса на ликвидиране на професионалните съюзи в тяхната върхушка се разиграва същата трагедия, жертва на която малко преди това стана съководството на социалдемокрацията. Лидерите на профсъюзите също хранят илюзията, че профсъюзите за разлика от комунистите и социалдемократите ще могат да се включат като цяло в системата на националсоциалистическата държава. С тази цел на 21 март 1933г. техните водачи Лайнарт и Граеман пишат открито писмо до Хитлер, в което заявяват, че профсъюзите могат да бъдат «полезни на правителството със своите знания и опит» и че трябва да бъдат включени в новата държава. В замяна на това профсъюзите признават правото на нацистката държава да регулира конфликтите между тях и работодателите, отказват се от всякаква политическа дейност и най-категорично се разграничават от ГСДП. На 7 април 1933г. Лайнарт прави нова декларация, в която заявява, че «профсъюзите са в правото си да искат признание от страна на правителството, защото от своя страна те са признали целта, преследвана от националсоциалистическото правителство» (103–100). Малко преди това със същата молба, само че този път към Гьобелс, се обръщат обединението на немските и християнските профсъюзи и обединението на профсъюзите на служащите.