Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Но над и зад тези постове, които държеше непосредствено в ръцете си, Фалангата фактически упражняваше неограничено влияние и сред другите министерства посредством фалангисти, заемащи високи служби, и чрез въоръжени агенти и преплетени дейности в профсъюзите. Тази преплетена дейност биваше така прикрита и честа, че беше трудно да се познае къде започваше властта на правителството и къде свършваше тази на Фалангата» (93–55).

(Точно затова през 50-те години в Испания най-често можело да се срещне в разговорите фразата «Фалангата управлява всичко».)

Дейността на фашистката държавна и партийна йерархия е така тясно «преплетена» (да използуваме тази дума, макар че по-точният термин е «срастване»), че всеки, който загуби своето високо положение във фашистката партия, неизбежно загубва мястото в правителството и обратно. Серано Сунер например, като загубва постовете си на министър на вътрешните и външните работи, «трябвало да слезе и от мястото си на деен вожд на Фалангата» (141–55). Когато Хосе Луис Арезе (дългогодишен партиен водач) в по-ново време загубва поста си министър на благоустройството на градовете, загубва и положението си във Фалангата и т.н.

Подобно положение на нещата от гледна точка на «тесните връзки на партията и държавата» (Хитлир) е съвсем логично. Ако един министър бъде изгонен от правителствения кабинет, а запази ръководното си положение във фашистката партия, той може като «обиден» в определен момент да обърне партията срещу правителството или най-малко да остане обединител на опозиционните настроения в партията срещу правителството. Това обаче противоречи на един от най-дълбоките принципи на тоталитарната държава, без опазването на които тя не би могла да съществува: пълното единство на фашистката партия и държавата. И затова неизбежно е освободеният от правителствения кабинет да бъде лишен и от високия пост в партията.

Повсеместният контрол на националсоциалистическата партия над държавните органи — контрол, узаконен от самата държава, е една от особено важните форми на срастване на държавния апарат с партийния. Тя се изразява не само в това, че назначаването на административни длъжности не може да става без одобрението на съответната партийна инстанция, не и в това, че партийните водачи заемат едновременно и държавни длъжности, но и че контролът се разпростира и върху законодателната дейност на държавата. Нито един закон или декрет не можеше да се издаде в Третия райх без предварителното съгласие на ръководството на нацистката партия.

Разбира се, всички закони, които се издават, излизат и се гласуват в Райхстага, но това е формално, защото нацистите имат абсолютно мнозинство в Райхстага. В такива случаи Райхстагът е единодушен като партийните конгреси: всичко се приема с «Хайл Хитлер!». По-важен е другият момент, че преди да влязат в Райхстага и се одобрят от него, тези закони трябва да получат одобрението на партийната канцелария на НСДАП.

На 27 юли 1934г. Хитлер подписва декрет, който дава правото на неговия заместник Хес да контролира цялата законодателна дейност в пределите на империята и изобщо да взема участие във всички държавни работи. В декрета е казано: «С настоящото предоставям на заместника на фюрера — райхсминистъра Хес — да взема участие в разрешаването на въпроси, свързани с подготовката на проекта за закона във всички административни инстанции на империята. Всички законодателни материали, след като бъдат подготвени от съответните имперски министри, трябва да му се препращат. Това трябва да се прави също така и в онези случаи, когато над дадения проект работи само един подготвящ го министър. На имперския министър Хес трябва също така да бъде предоставена възможността да разглежда проекти, предложени от експертите.

Установеният ред се отнася също така към декретите и законите. На заместника на фюрера като райхсминистър се предоставя правото да изпраща в министерствата в качеството на свои представители съответните експерти от своя щат.

Такива експерти се упълномощават да го представляват пред имперските министри» (89–72).

Хес от своя страна разпраща циркуляр до всички по-важни инстанции, с които разяснява кого представлява и в качеството си на какъв контролира законодателната дейност на империята. «Съгласно декрета на фюрера от 27 юли 1934г. аз получих правото да вземам участие в законодателната дейност на империята както в областта на издаването на закони, така и в сферата на декретите и директивите…