Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Аз трябва да подчертая, че моето участие в разрешаването на тези въпроси е израз на мнението на националсоциалистическата партия като такава по всеки от тях. По болшинството от законите и декретите, преди да дам своето заключение, аз се съветвам със съответните отдели на партийното ръководство…» (89–72).

Впоследствие правата на Хес да утвърждава закони и декрети в качеството му на представител на националсоциалистическата партия се разширяват и върху провинциите. На 12 април 1938г. д-р Ламерс в писмо до имперските министри пише следното: «Заместникът на фюрера ще вземе участие в работата също така и в онези случаи, когато имперските министри утвърждават държавни закони и законодателни актове в провинциите съгласно параграф 3 на първия декрет от 2 февруари 1934г., предвиждащ изменение в структурата на империята. Заместникът на фюрера в качеството си на имперски министър ще взема участие също така в обсъждането на всички закони и заповеди, които по-рано са се разработвали или са се намирали в процес на подготовка при другите имперски министри и са одобрени от имперските министри. Законите и законодателните актова (декрети, заповеди), издавани от австрийското правителство, минават аналогична процедура. Доктор Ламерс» (89–73).

След 1941г., когато Хес мистериозно изчезва в Англия, тези неограничени пълномощия за контрол над административните органи и тяхната законодателна дейност автоматически минават върху Мартин Борман, секретар на фюрера и началник на партийната канцелария. За законодателната дейност на М.Борман американският обвинител Стори на Нюрнбергския процес заяви следното: «В съответствие с декрета от 16 януари 1942г. участието на партията във всички важни законодателни актове и назначения в правителството, а също така в повишаванията става изключително чрез Борман. Той участвува в подготовката на всички закони и декрети, които се издават от имперските власти» (89–10).

Контролът на националсоциалистическата партия като монополна политическа партия и същевременно «единствена носителка на германската държавност» не се изчерпва само в сферата на законодателната дейност на имперските власти. Той продължава на всички по-низши стъпала на държавната и партийната пирамида, за да стигне до основите — до блоклайтерите. В границите на определено «гау» (област) нито един по-сериозен държавен въпрос не може да се реши, без да е взето предварително съгласието на гаулайтерите, който на територията на своето «гау» представлява НСДАП и с върховен политически ръководител.

Самата партия е изградена така, че да може да контролира държавните органи, и това е един от нейните съществени принципи. В «Организационната книга, на НСДАП» изрично е казано: «Ние строим ръководството на партията въз основа на политическото ръководство на държавата» (89–19).

Още по-откровено и по-точно е изразена контролиращата роля на НСДАП над държавните органи в речта на Хитлер на партийния конгрес в Нюрнберг през 1935г., където заявява: «… не държавата ни дава заповеди, а ние даваме заповеди на държавата» (89–27).

В областта на партийния контрол над държавните органи — като форма на срастване на фашистката партия с държавата — италианският фашизъм дава още по-оригинални образци. Тук срещаме «върховния фашистки съвет» — висш партийно-държавен орган, — носител на «схващанията за фашистката държава и грижата за запазване на режима» (112–57).

Този съвет в качеството си на партиен институт започва да функционира още след похода към Рим през октомври 1922г., но става и държавен орган значително по-късно. С декрет от 28 септември 1928г. трите института — министерският съвет, парламентът и сенатът — решават той да бъде превърнат от чисто партиен институт в конституционен орган.

Така той става върховен партийно-държавен орган, въплъщаващ в себе си срастването на фашистката партия с държавата — «орган на режима». Чл. 1 от Закона за върховния фашистки съвет определя неговия интегрален характер по следния начин: «Върховният съвет на фашизма е висшият орган, който уконтролира и завършва всички дейности на режимат, създаден от революцията през октомври 1922 година. Той има съвещателни функции в случаите, показани от закона, а освен това може да бъде консултиран по всякакъв политически, икономически и социален въпрос от национален интерес чрез запитване от шефа на правителството» (112–58).

Като върховен държавно-партиен орган той има контролни функции както в областта на държавата, така и в чисто партийната материя. Съветът упражнява контрол над законодателната дейност на държавните органи — парламента, сената, правителството. От тази гледна точка изключително интересни са разпоредбите на чл. 12 и 13, които определят чисто държавните функции на върховния фашистки съвет и според който «трябва да бъде вземано мнението на съвета върху всички въпроси, имащи конституционен характер» (61–61). С други думи, «инициативата за изменения в конституцията се поставя в ръцете на съвета и фактически само съветът може да измени конституцията… Ако висшият съвет нарежда листата на депутатите и фактически избира по-голямата част от парламента, той е с това поставен, ако не над него, поне наравно с него» (112–63).