Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Освен това съгласно чл. 13 от закона върховният фашистки съвет изгражда нов правителствен кабинет или попълва вакантните места в кабинета: «Запазвайки атрибутите и прерогативите на шефа на правителството, върховният съвет освен това съставя и има винаги готова листа за лицата, който в случай на ваканция той счита, че могат да заемат министерски постове» (112–61).

В чисто партийната област функциите на върховния фашистки съвет са определени в член 11 от закона. Според него съветът: «а) определя листата на депутатите съгласно разпоредбите на последния избирателен закон (17 май 1928 година); б) обсъжда уставите, организацията и политическите директиви на националната фашистка партия; в) произнася се по назначаването и уволняването на секретаря, подсекретарите, административния секретар и другите членове на директорията на партийната организация» (112–60).

За характера на върховния фашистки съвет като рожба и символ на срастването на партийния и държавен апарат твърде много говори и неговият състав. Според текста на закона той е следният: «Шефът на правителството, който е по право негов председател, който го свикво, когато намери за необходимо, и който определя дневният му ред: секретарят на националната фашистка партия, който е и секретар на съвета; квадрумвирите на похода към Рим; ония, които в качеството си на министри са били негови членове в продължение на 3 години, и секретарите на фашистката национална партия, напуснала длъжността си след 1922г.; членове са още следните лица; председателят на сената и този на камарата, министрите, държавните секретари, държавният подсекретар на министър-председателството; главнокомандуващият милицията; членовете на директорията на партията; председателите на Италианската академия на науките и на Фашисткия институт за култура; председателят на националната младежка организация Балила; председателят на синдикалния съд по Закона за защита на държавата; председателите на всички национални фашистки синдикални конфедерации, признати от специалния закон, и председателят на националният кооперативен институт» (112–60).

Както се вижда от приведения пасаж, членовете на върховния фашистки съвет до един са членове на фашистката партия и заемат в нейната йерархия или в тази на държавата най-отговорни постове. «Шефът на правителството, който по право е негов председател», е Мусолини, т.е. върховният водач на Националната фашистка партия; секретарят на фашистката партия т.е. вторият човек след Мусолини в партийната йерархия, е секретар на съвета или втори човек в съвета; «квадрумвирите на похода към Рим» са военни ръководители на фашистката партия; министрите, членове на правителството, са също партийно организирани фашисти след 1924г.; главнокомандуващият милицията не може да не бъде фашист, тъй като милицията е партийна: председателите на Италианската академия на науките и на Фашисткия институт за култура са непременно активни фашисти. За членовете на директорията на фашистката партия да не говорим — те са висшите ръководители на партията.

Строго взето, получава се следната картина: ръководителите на фашистката партия и нейните активисти, след като са завладели всички ключови позиции на държавата — правителството, парламента, сената, местните органи, — за да затвърдят юридически монопола и контрола на своята партия над държавата, създават специален орган за целта. Този орган е върховният фашистки съвет. Затова най-точно ще е последният да се определи като уорган на контрола на фашистката партия над държаватат, орган на юридически потвърдения контрол.

В противен случай би било непонятно защо е необходимо наред с правителството, което е партийно, фашистко, и директорията, представляваща централното ръководство на фашистката партия, да съществува още един върховен фашистки орган. Последният само привидно стои над партията и държавата, но ако се вгледаме по-внимателно в неговите функции и състав, става ясно, че той е специален орган на фашистката партия за контрол над държавата — контрол, повтаряме, юридически затвърден.

В това отношение разликата между нацистите и италианските фашисти се изразява във факта, че ръководството на нацистката партия в лицето на Хес, а по-късно и на Борман директно упражнява контрол над държавните органи и тяхната законодателна дейност, докато италианската фашистка партия създава специален орган за контрол, като го узаконява със съответния декрет на правителствота, парламента и сената.