Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

„Това обединяване на полицията за сигурност (която беше държавен орган) със СД партийната организация под ръководството на Хайдрих бе оформено с указ от 27 септември 1937г., по силата на който различните държавни и партийни органи, подчинени на Хайдрих като началник на полицията за сигурността и на СД, бяха обединени административно в едно цяло — Главното имперско управление за сигурност (РСХА), което стана едно от главните управления на СС, подведомствени на Химлер като райхсфюрер на СС, и същевременно предсавляваше отдел при Министерството на вътрешните работи под ведомството на Химлер като началник на германската полиция“ (111–25 и 26).

По същия начин стана обединяването на Задграничната организация на НСДАП с Министерството на външните работи. Този акт бе продиктуван пак от необходимостта да се избегне дублирането на партийния и държавния апарат при изпълнението на едни и същи задачи. До 1937г. АО (аусландсорганизацион, което значи задгранична организация — Ж.Ж.) беше главно орган на хитлеристката партия. След това се превърна в правителствен орган.

По предложение на Хес Хитлер назначи Боле в Министерството на външните работи. В сградата на „Вилхелмщтрасе“ Х 74/76 той стана първият човек след Рибентроп. Назначаването на Боле (ръководителя на АО — Ж.Ж.) в Министерството на външните работи бе придружено със заповед на Хитлер, която санкционираше пълното сътрудничество на Министерството на външните работи с АО. Самото Министерство на външните работи създаде своя АО, която работеше под ръководството на Боле. От този момент той получи разрешение да присъствува на всички заседания на правителството, макар че самият той не беше министър.

Тесният контакт между Министерството на външните работи и АО даваше възможност на германските посланици и консули да ръководят дейността на германците, живеещи в чужбина» (102–150 и 151).

След като в резултат на финансовото срастване на партийния с държавния апарат фашистката партия става държавна, т.е. политическо ядро на държавата, то последната взема под охрана партията. Фашистката партия получава юридическа защита от държавата точно така, както държавата получава за своите деяния политическа благословия от партията. По силата на това положение всички престъпления против фашистката партия стават юридически наказуеми точно така, както се наказват престъпленията против държавата. Нацистите приеха специален закон относно престъпните действия против държавата и партията и за охрана на партийната форма. Този закон предвижда сурови наказания за тези, които правят изявления, накърняващи престижа на националсоциалистическата партията, затвор за враждебните изказвания против ръководителите на нацистката партия, защото те — по силата на срастването на апарата на НСДАП и държавата — са и държавни ръководители; затвор за онези, които измислят или разпространяват политически вицове, насочени против националсоциалистическия режим.

До каква степен са интимни отношенията между нацистката партия и държава, внимателни и грижливи държавните органи към партията, как те бдят над нейните интереси, може да се разбере и от едно разпореждане на Мартин Борман до органите на нацистката партия, където им препоръчва услугите на гестапо: «За да се осъществи по-тесен контакт между органите на партията и нейните организации от ръководителите на държавната тайна полиция (гестапо), заместникът на фюрера моли, щото ръководителите на гестапо да се канят на всички големи митинги на партията и нейните организации» (89–699).

Друг документ — инструкция задължава държавните органи, по-специално ръководителите на висши държавни и политически управления, да подпомагат гаулайтерите със съвети, що се отнася до използуването на работната сила. «Ръководителите на висшите държавни и икономически управления, отговорни за подчинените им области, са длъжни да дадат на гаулайтерите съвети и да ги информират по най-важните проблеми на използуването на работната сила» (88–343).

В това отношение раздел 6-и от Закона за обезпечаване единството на партията и държавата от 1 декември 1933г. е особено категоричен: «… властите са длъжни да обезпечават законна и административна помощ на онези партийни организации и СА, които партията и СА са упълномощили да действуват от свое име» (84–580).

За да защити партията от критикете на гражданите, нацистката държава преследва и хора на изкуството — сатирици. «Фьолкишер Беобахтер» от 4. III. 1939г. ни съобщава за изключени от Имперската палата на културата артисти поради публично осмиване нарежданията на партията и държавата: «Имперският министър на народната просвета и пропагандата д-р Гьобелс изключи от Имперската палата по културата артиста и писател Вернер Финк, конферансието Петер Захе (Курт Пабст), както и излизащите под името „Тримата Руланд“ Хелмут Бут, Вилхелм Майснер и Манфред Длуги. С това им се забранява в бъдеще всяко публично представяне в Германия.