Пол Каланити - И дъхът стана въздух

Полегнахме заедно, един до друг, на болничното легло.

Луси попита тихо, като че ли четеше от сценарий:

— Мислиш ли, че може да е нещо друго?

— Не.

Притиснахме се плътно, като млади влюбени. През последната година и двамата се досещахме, че вътре в мен расте рак, но отказвахме да го признаем, дори не желаехме да го обсъждаме.

Шест месеца по-рано започнах да отслабвам драстично и изпитвах ужасяваща болка в гърба. Когато се обличах сутрин за работа, първо почнах да премествам колана с една дупка по-навътре, а после и с две. Отидох на преглед при личния си лекар, моя състудентка от Станфорд. Нейният брат, резидент-неврохирург, бе починал трагично, защото не бе обърнал внимание на симптомите на вирусна инфекция, затова тя от самото начало се грижеше за здравето ми като втора майка. Когато влязох в кабинета ѝ обаче, заварих друга лекарка: моята състудентка бе излязла в отпуск по майчинство.

Облечен в тънък син халат, легнах на студената метална маса за прегледи и описах симптомите си.

— Разбира се — добавих аз, — ако съм на изпит и ме накарат да поставя диагноза на трийсет и пет годишен мъж, който започва без причина да губи тегло и да изпитва болки в гърба, най-вероятният отговор за мен щеше да е рак. Но може би просто съм преуморен. Не знам. Иска ми се да направим ЯМР, за по-голяма сигурност.

— Смятам засега да се ограничим с рентген — отвърна лекарката.

Ядрено-магнитният резонанс струва скъпо и напоследък, когато е възможно, тази процедура се съкращава с цел икономия на държавния бюджет. Но изборът на средство за диагностиката зависи и от това, което се предполага, че търси лекарят: рентгенът е почти безполезен за откриването на рак. Въпреки това за много лекари ЯМР на такъв ранен етап е буквално еретична мисъл. Лекарката продължи:

— Да, рентгенът не е особено чувствителен, но все пак препоръчвам да започнем с него.

— Защо тогава не направим функционална рентгенография в положение на флексия и екстензия [5] Флексия (от лат. flexio — сгъване) — свиване, намаляване на ставния ъгъл; екстензия (от лат. extensio — разгъване) — разпъване, увеличаване на ставния ъгъл. — Б. пр. , възможно е така да се разкрие наличие на истмична спондилолистеза, която би могла да е по-реалистичната диагноза.

По отражението ѝ в огледалото на стената видях, че тя почна да проверява заболяването в Гугъл.

— Това е изместване на части от прешлените, което засяга около пет процента от хората и е най-разпространената причина за болка в гърба в по-ранна възраст — обясних аз.

— Добре, ще назнача тази рентгенография.

— Благодаря ви.

Защо бях толкова авторитетен в престилката на хирург и толкова слабоволев в халата на пациент? Истината бе, че знаех много повече за болките в гърба от тази лекарка: половината от обучението ми като неврохирург бе свързано с гръбначните заболявания. И все пак, имаше вероятност да е спондилолистеза, нали? Тя често се среща при младите хора. А рак на гръбнака при трийсет и пет годишен? Вероятността за това не е по-голяма от едно на десет хиляди. Дори ракът да се срещаше сто пъти по-често, пак щеше да е по-малко разпространен в сравнение със спондилолистезата. Може би просто се бях паникьосал.

Рентгеновите снимки изглеждаха нормално. Отдадохме симптомите на тежката работа и стареенето на тялото ми, уговорихме си следващ час за преглед и аз се върнах при пациентите си. Постепенно спрях да губя тегло — поне ставаше по-незабележимо, а болката в гърба мина във фазата търпимост. Солидна доза "Ибупрофен" ми помагаше да изкарам деня и се успокоявах, че ми остават все по-малко от тези мъчителни четиринайсетчасови работни смени. На практика бях изминал почти докрай пътя си от студент в Медицинския университет до неврохирург преподавател: след десет години непрестанно обучение бях твърдо решен да издържа още петнайсет месеца до края на резидентурата си. Заслужих си уважението на по-старите ни колеги, спечелих престижни национални награди и получих предложения за работа от няколко големи университета. Ръководителят на нашата програма в Станфорд наскоро ме бе повикал на разговор.

— Пол, мисля, че ще бъдеш първият избор за която и работа да кандидатстваш. Просто за информация… бих искал да знаеш, че скоро се отваря място при нас за сътрудник като теб. Не си длъжен да ми обещаваш нищо и аз не давам никакви обещания от своя страна, но си струва да го обмислиш.

На трийсет и шест години бях постигнал върха в кариерата си. Виждах Обетованата земя от Галаад до Йерихон и Средиземно море. Във въображението ми имаше и красив катамаран, носещ се по вълните на това море, на който ние с Луси и бъдещите ни деца се забавляваме през ваканциите. Представях си, че болката в гърба ми ще изчезне, когато напрежението в работата намалее и животът ми стане по-спокоен. Представях си как най-накрая ставам съпругът, който бях обещал да бъда.