Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

— Господин Хосе, искам да говорим насаме. Искате ли да идем да пийнем по едно в кръчмата на площада?

— Да, ама не ме наричай господине. Викай ми Хосе, аз ще ти викам Енрике. Да тръгваме. Мария, отиваме за малко до площада.

— Сменете си ризата, Енрике — спря ме Мария. — Тази е позамърсена.

Отидох да се преоблека в стаята. Преди да тръгнем, Мария ми каза:

— Не се задържайте задълго, Енрике, и най-вече не пийте много.

И преди да успея да се съвзема от изненадата, ми лепна една целувка по бузата. Бащата се изхили и отсече:

— Мария вече е влюбена в теб.

Още по пътя към кръчмата подех:

— Твоето семейство, Хосе, ме приюти още в първия ми ден на свобода и аз съм ви безкрайно задължен. Кажи-речи съм на вашата възраст и не искам да се отплащам зле за гостоприемството. Като мъж сигурно добре разбирате, че ако остана да живея в близост с дъщерите ви, трудно ще се въздържа да не се влюбя в някоя от тях. А пък съм двойно по-стар от най-голямата и имам законен брак във Франция. Сега с вас ще пийнем по едно-две и после ще ме заведете в някой не много скъп пансион. Имам с какво да платя.

— Ти си истински мъж, французино — отвърна ми бащата, като ме погледна право в очите. — Дай да ти стисна ръката и да ти благодаря, задето разговаряш така с бедняк като мен. Тук нещата не стоят както у вас. Почти никой не се жени официално. Хората се харесват, любят се и ако се появи дете, заживяват заедно. Събират се толкова лесно, колкото се разделят. У нас е много топло и затова жените са жарки. Жадни са за живот и плътски удоволствия. Всички са преждевременно развити. Мария е изключение с това, че до осемнадесетгодишна възраст още не е имала любовно приключение. Може би вашият морал да е по-добър, защото тук има твърде много самотни майки и те предизвикват големи проблеми. Но какво да се прави? Господ ни е създал, за да се любим и да раждаме деца. Нашите жени не са сметкаджийки — когато се отдават някому, те не търсят облаги. Искат само да обичат и да бъдат обичани просто така — естествено. Нищо повече. Докато им харесваш в леглото, ще ти бъдат верни. После ще запеят друга песен. И въпреки всичко са чудесни майки, готови на огромни саможертви, готови дори да издържат децата си, за да не ги пращат сами да си изкарват хляба. Съзнавам, че си подложен на непрестанни изкушения, но въпреки всичко повтарям молбата си — остани у нас. Щастлив съм да приютя човек като теб.

Влязохме в кръчмата, преди да съм успял да отговоря. Беше едновременно кръчма и бакалия. Дузина мъже се бяха разположили и пиеха куба-либре (смес от ром и кока-кола). Няколко души дойдоха да ми стиснат ръката и да ми пожелаят добре дошъл в селото им. Всеки път Хосе ме представяше като свой приятел, отседнал в дома му. Бая хубаво си пийнахме. Щом попитах за сметката, Хосе за малко да ми се разсърди. Искаше непременно той да плати. Аз също се оказах упорит и накарах кръчмаря да приеме моите, а не неговите пари.

Някой ме докосна по рамото. Беше Мария.

— Хайде вкъщи. Време е за вечеря. Не пий повече, обеща ми да не се напиваш! — тя вече ми говореше на ти.

Хосе се беше увлякъл в спор и тя нищо не му каза, а мен ме извлече навън.

— А баща ти?

— Остави го. На него не мога да му правя забележки, задето пие. По принцип никога не идвам да го прибирам от кръчмата. Не би ме послушал.

— А мен защо ме прибираш, а?

— С теб е различно. Хайде, Енрике, бъди разумен и върви.

Погледът й беше толкова бляскав и се изразяваше с толкова убедителна простота, че покорно я последвах.

— Заслужаваш целувка — рече тя, когато се озовахме у дома. И залепи устни на бузата ми, съвсем близо до устата.

Хосе се върна едва след като бяхме вечеряли, събрани около кръглата маса. Най-малката сестричка хранеше Пиколино. Хосе седна сам да яде. Добре се беше подредил и дрънкаше, без да мисли.

— Енрике го е шубе от вас, дъщерички. Толкоз го е шубе, че иска да се чупи. Аз му рекох, че по мое мнение може да остане, защото щерките ми са достатъчно големи, за да знаят какво вършат.

Мария ме изгледа с удивление. Може би и с разочарование.

— Татко, нека си върви, щом иска. Но мисля, че никъде няма да се чувства по-добре, отколкото тук, където всички го обичат.

Обърна се към мен и промълви:

— Енрике, не се прави на cobarde (страхливец). Ако харесваш някоя от нас и тя също те харесва, защо ще бягаш?

— Защото във Франция е бил женен — веднага отвърна бащата.

— От колко време не си виждал жена си?

— От тринадесет години.

— Ние не се влюбваме, за да накараме някого да се ожени за нас. Ако се отдаваме, то е само заради любовта. Но ти добре си сторил, като си предупредил татко, че си женен и не можеш да ни предложиш нищо друго освен чувствата си.