Джон Гришам - Теодор Буун. Момчето адвокат

Обикновено Елза се съгласяваше.

В действителност госпожа Буун обичаше да харчи пари за скъпи дрехи. Господин Буун изобщо не се интересуваше от модните тенденции и обличаше каквото му падне. Той беше само с три години по-възрастен от съпругата си, но с далеч по-остарели разбирания.

Преди години лекарите бяха уверили госпожа Буун, че не може да има деца. Но на трийсет и осем тя бе получила радостната новина, че е бременна. Скоро след това се бе появил и Тео.

В момента адвокатката спореше с някакъв съдия по телефона. Най-накрая остави слушалката, смени тона и заяви с усмивка:

- Здравей, миличък. Как мина денят ти?

- Чудесно, мамо. А твоят?

- Както обикновено. Случи ли се нещо интересно в училище?

- Утре с класа ще гледаме началото на процеса. Ти ще дойдеш ли?

Госпожа Буун поклати глава.

- В десет часа имам изслушване пред съдия Санфорд. Твърде заета съм, за да присъствам на чужди дела, Тео.

- Татко каза, че е говорил със съдия Гантри. Двамата са се разбрали да ме държат настрана от процеса. Вярваш ли, че наистина ще го направят?

- Надявам се. Училището е по-важно.

- Там е скучно, мамо. Само един предмет е интересен. Останалото е загуба на време.

- Не мисля, че образованието е загуба на време.

- Бих научил повече в съдебната зала.

- Възможно е, но някой ден и без друго ще прекарваш достатъчно време в съда. Сега трябва да завършиш осми клас. Ясно ли е?

- Смятам да се запиша на курс по право в интернет. Открих страхотна уеб страница. Предлага доста интересни неща.

- Теодор, скъпи, не си готов да учиш право. Вече го обсъдихме. Нека напредваме с малки крачки. Първо изкарай осми клас, после ще те запишем в гимназията. Още си дете. Наслаждавай се на свободата.

Тео сви рамене и не отговори.

- А сега е време за домашните.

За миг Тео си спомни за госпожа Ебърли и семейните й проблеми. Понечи да каже нещо, но реши да замълчи. Беше обещал да пази тайна.

Телефонът иззвъня и Елза прехвърли на майка му поредното важно обаждане.

- Извини ме, Теди. И, моля те, не забравяй да се усмихваш - не пропусна да му напомни госпожа Буун.

Тео взе раницата си и излезе. Прекоси стаята с ксерокса, която винаги беше разхвърляна, и мина през две складови помещения, отрупани с огромни кашони със стари документи.

Той беше единственият осмокласник в Стратънбърг със собствена адвокатска кантора. Кабинетът му се помещаваше в малка стаичка, пристроена към къщата преди десетилетия. В миналото фирмата я бе ползвала за съхраняване на ненужна юридическа литература. Бюрото беше всъщност сгъваема маса и далеч не изглеждаше толкова подредено, колкото това на майка му. В сравнение с баща си обаче Тео беше доста по-организиран. Той седеше на стар въртящ се стол, който родителите му бяха изхвърлили след ремонта на библиотеката в своята кантора. На едната стена висеше голям плакат на „Туинс“ с програма на мачовете за сезона. В дъното имаше врата, водеща към малка веранда. От нея се излизаше в задния двор, който беше покрит с чакъл и се ползваше за паркинг.

Тео извади тетрадките от раницата и се зае с домашните. Според едно строго правило, наложено от родителите му преди години, трябваше да е приключил с тях до вечеря. Тео страдаше от астма и не присъстваше на спортните занимания в училище. Затова си осигуряваше отлични оценки по всички предмети. Постепенно бе приел неохотно факта, че академичните успехи са добър заместител на пропуснатите мачове. Все пак му разрешаваха да играе голф и всяка неделя в девет сутринта двамата с баща му се отправяха към игрището.

Някой почука на задната врата.

Санди Коу учеше във випуска на Тео, но в друг клас. Двамата не се познаваха добре. Санди беше симпатичен, но доста мълчалив. Сега явно имаше нужда да поговори с някого и Тео го покани да влезе. Санди взе сгъваемия стол от ъгъла. Когато момчетата седнаха, вътре не остана много място.

- Може ли да обсъдим нещо насаме? - попита Санди. Изглеждаше смутен и разтревожен.

- Разбира се. Какво се е случило?

- Нуждая се от съвет. Не съм сигурен какво точно става, но искам да го споделя с някого.

Адвокатът Тео отвърна:

- Обещавам да пазя тайна.

- Добре. Преди няколко месеца уволниха баща ми от работа. Атмосферата вкъщи е доста напрегната.

Той спря и изчака Тео да каже нещо.

- Съжалявам.

- Снощи родителите ми водиха сериозен разговор в кухнята и аз чух всичко. Не биваше да подслушвам, но не можах да се сдържа. Знаеш ли какво означава „изземване при просрочие“?