Джон Гришам - Теодор Буун. Момчето адвокат

- Слушам, госпожо-отвърна Тео и сложи документите в раницата. - Ще се видим в ресторанта.

- Да, скъпи. В седем.

- До скоро - каза той и отвори задната врата.

Вечерята винаги започваше в седем. Когато оставаха вкъщи, което се случваше рядко, защото госпожа Буун не обичаше да готви, те неизменно спазваха този час. Същото важеше и за случаите, в които се хранеха навън или бяха на почивка. Когато ходеха на гости, не им беше удобно те да определят часа за вечеря, но повечето им приятели ги познаваха добре и се съобразяваха с техните навици. Понякога Тео нощуваше при свои съученици или отиваше на лагер. Тогава се наслаждаваше на свободата да яде по всяко време.

Пет минути по-късно той остави колелото си на стойката пред съда и заключи веригата. Семейният съд се намираше на втория етаж, точно до този по завещанията. В края на коридора беше залата, където се разглеждаха наказателните дела. Многобройните съдилища бяха специализирани в различни области - пътно-транспортни произшествия, имотни спорове, дребни нарушения, наркотици, произшествия с животни, граждански дела и фалити. Вероятно съществуваха още няколко, които Тео не беше виждал до момента.

- Здравей, Тео - каза секретарката Джени и премести очи от монитора пред себе си. Седеше зад дългото си бюро в Семейния съд.

- Здравей-отвърна той.

Джени изглеждаше ослепително и Тео беше влюбен в нея. Ако можеше, щеше веднага да й предложи да се оженят. Но ситуацията се усложняваше от разликата във възрастта им и от факта, че Джени вече си имаше мъж. А и чакаше дете. Тео се смущаваше от това обстоятелство, но не го бе споделил с никого. Повечето съдебни секретарки като че ли забременяваха поне веднъж годишно.

- Майка ми изпраща тези документи - каза Тео и ги подаде на Джени.

Тя ги разлисти и възкликна:

- Боже, още разводи!

Тео я наблюдаваше безмълвно.

- Ще присъстваш ли на процеса утре? - поинтересува се накрая той.

- Може да се отбия за малко, ако успея да се измъкна от работа. А ти?

- Да. Нямам търпение.

- Ще бъде интересно, нали?

Тео се приведе към нея и попита:

- Смяташ ли, че е виновен?

Джени се приближи още повече и се огледа, сякаш бе на път да му разкрие важна тайна.

- Разбира се. А ти как мислиш?

- По презумпция е невинен.

- Прекарваш твърде много време в кантората, Тео. Попитах те за личното ти мнение. Обещавам, че ще си остане между нас.

- Според мен го е направил.

- Е, времето ще покаже, нали?

Джени се усмихна и отново се залови с работата си.

- Да-отговори Тео.-До скоро.

Залата в края на коридора беше заключена. Съдебният пристав Госет стоеше до вратата. Не носеше оръжие. Беше облечен в тясна избеляла униформа. Тео познаваше служителите в съда и Госет изглеждаше най-сърдит от всички. Както господин Буун веднъж бе казал, съдебните пристави бяха възрастни и лениви полицаи, които наближаваха края на своята кариера. Даваха им нова титла и ги зачисляваха към съда, където обстановката бе далеч по-скучна и по-безопасна от тази на улицата.

- Здравей, Тео - заяви троснато господин Госет.

- Здравейте, господин Госет.

- Какво те води насам?

- Подадох едни документи от името на майка ми.

- И нищо повече?

- Да, сър.

- Сигурен ли си, че не се навърташ наоколо, за да провериш как върви подготовката за големия процес утре?

- Е, и това го има.

- Така и предположих. Днес беше доста оживено. Току-що си тръгна екип от телевизията. Ще бъде много интересно.

- На работа ли сте утре?

- Разбира се - отвърна господин Госет и изпъчи гърди, сякаш процесът не можеше да започне без него. - Ще има сериозна охрана.

- Защо? - попита Тео, въпреки че се досещаше за отговора.

Пристав Госет смяташе, че познава законите изключително добре. Въобразяваше си, че е натрупал солидни юридически познания, просто защото постоянно присъстваше на заседания и изслушвания. (Всъщност често ги проспиваше.) Подобно на много други хора, които се мислят за по-умни, отколкото са в действителност, господин Госет обожаваше да просвещава неинформираните.

Той погледна часовника си, все едно имаше натоварен график.

- Става дума за голям процес за убийство - заяви важно той.

Стига бе, захили се наум Тео.

- А такива дела привличат вниманието на хора, които застрашават сигурността - продължи съдебният пристав.

- Като например?

- Нека ти обясня, Тео. Във всяко подобно дело има жертва. Нейните приятели и роднини не са щастливи от факта, че някой е убил техен близък. Схващаш ли?