Джон Гришам - Теодор Буун. Момчето адвокат

Заседателите изглеждаха доста объркани, но някои от тях осъзнаха, че вече са изпълнили гражданския си дълг. Един от приставите ги придружи до страничната врата. Докато те излизаха, Тео наблюдаваше с възхищение Хенри Гантри. В този миг му се прииска също да стане велик съдия, подобно на героя пред него. Съдия, който познава законите до най-малката подробност, вярва в справедливостта и не се страхува да взема трудни решения.

- Нали ти казах - прошепна Айк.

Айк бе убеден, че съдията ще прекрати делото, но и другите в семейната кантора бяха изразили същото мнение.

Заседателите напуснаха залата, но останалите присъстващи така и не помръднаха. Изглеждаха объркани и определено се нуждаеха от повече информация. Джак Хоугън и Клифърд Нанс се изправиха едновременно и се втренчиха в съдия Гантри. Преди някой от тях да продума, той заяви:

- Господа, няма да обосновавам решението си в този момент. Утре в десет сутринта ще ви чакам в кабинета си. Тогава ще изтъкна причините за случилото се. Бих искал обвиненията да бъдат повдигнати отново възможно най-скоро. Ще насроча ново дело за втората половина на юни. Подсъдимият ще бъде пуснат под гаранция при досегашните условия. Заседанието приключи.

Той удари с чукчето, изправи се и излезе.

Без присъствието на съдията и заседателите зрителите нямаха причина да останат в залата. Те бавно станаха и се отправиха към изхода.

- Отивай на училище, Тео - каза строго господин Буун.

Тео отключи колелото си пред сградата на съда.

- Ще се отбиеш ли следобед? - попита Айк.

- Разбира се - отвърна Тео. - Нали е понеделник.

- До скоро.

- Да, Айк.

- Искам шестица по химия.

- Ще я имаш.

Докато се отдалечаваше, на Тео му бе трудно да повярва, че вече е понеделник. През последните седем дни се бяха случили толкова много неща. В града се бе състоял най-големият процес в историята му, но краят тепърва предстоеше. Благодарение на Тео съдията бе предотвратил произнасянето на погрешна присъда. Справедливостта бе възтържествувала, поне за момента. Тео можеше да си отдъхне, но съвсем скоро трябваше да се срещне тайно с Боби Ескобар и Хулио. Несъмнено. Той щеше да подготви Боби за показанията, които свидетелят предстоеше да даде по време на делото през юни. Процесът щеше да бъде съвсем различен от досегашния!

Тео беше истински развълнуван.

Той остави колелото си на стойката до знамето и влезе в училище по средата на първия час. Носеше писмено извинение от майка си. Когато го подаде на госпожица Глория, Тео забеляза, че тя не се усмихва. Обикновено го правеше.

- Седни, Тео - каза секретарката и кимна към дървения стол до бюрото.

Тео се учуди на нейната реакция. Беше донесъл най-обикновена извинителна бележка.

- Как мина погребението? - попита тя със сериозно изражение.

Тео я погледна с недоумение.

- Моля?

- Погребението в петък. Нали чичо ти те взе от училище?

- А, да. Мина чудесно.

Госпожица Глория се огледа тревожно и сложи пръст на устните си. Притесняваше, че може да ги чуят от съседните кабинети.

- Тео - прошепна тя. - Снощи брат ми беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние. В момента е в затвора.

Секретарката се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.

- Съжалявам - каза Тео. Досещаше се накъде отиват нещата.

- Той не е алкохолик. Има съпруга, деца и стабилна работа. Никога досега не си е навличал неприятности. Просто не знаем какво да правим.

- Колко е неговото САК?

- Моля?

- Съдържание на алкохол в кръвта.

- А, ясно. Мисля, че е нула цяло и девет. Звучи ли ти достоверно?

- Да. Допустимата граница е нула цяло и осем, така че ще си има проблеми. За пръв път ли му се случва?

- Разбира се, Тео. Брат ми не е алкохолик. Изпил е само две чаши вино.

Естествено. Независимо колко са пияни и необуздани, обвиняемите винаги твърдят, че са изпили само две чаши.

- Полицаят е казал, че може да лежи десет дни в затвора- продължи тя. - Ситуацията е много неприятна.

- Кой е полицаят? - попита Тео.

- Знам ли?

- Някои обичат да сплашват хората. Брат ви няма да лежи десет дни. Ще плати глоба от шестстотин долара и ще загуби книжката си за шест месеца. После трябва да вземе часове по кормуване и чак след година досието му ще бъде изчистено. Цяла нощ ли е прекарал в ареста?

- Да. Трудно ми е да си представя...

- Тогава няма да лежи повече. Ще ви продиктувам едно име.

Секретарката вече държеше химикалка.

- Тейлър Баскин - каза Тео. - Това е адвокатът, който се занимава с алкохолиците...