Джон Гришам - Теодор Буун. Момчето адвокат

Хулио предаде информацията. Боби кимна. Беше чувал тези думи и преди. Той промълви нещо, а Хулио го преведе:

- Не иска да се забърква. Процесът не е негов проблем.

В този миг до парка спря патрулна кола. Не се намираше близо до беседката, но се забелязваше от там. Боби се взря в нея уплашено, сякаш бе хванат в капан. Двамата с Хулио си размениха няколко реплики.

- Полицията не преследва Боби-заяви Тео. - Може да се успокои.

От колата слязоха двама полицаи, които тръгнаха към централната част на парка по посока на въртележката.

- Погледнете ги - каза Тео. - Дебелият е Рамзи Рос. Раздава единствено глоби за неправилно паркиране. Другият не ми е познат. Май изобщо не се интересуват от нас.

Хулио преведе думите и Боби си отдъхна.

- Къде ще остане тази вечер? - попита Тео.

- Не знам. Мислеше да нощува в приюта, но там няма място.

- Нека дойде у нас. Може да спи в стаята за гости. Ти също си поканен. Ще бъде забавно. Баща ми ще вземе пица по пътя. Да тръгваме.

В полунощ трите момчета седяха в дневната, погълнати изцяло от някаква игра с коли на гейм конзолата. Казваше се „Сан Андреас 5“. Из стаята бяха разхвърляни възглавници и одеяла. На пода се въргаляха две празни кутии от пица.

От време на време Марсела и Уудс Буун надникваха през вратата. Забавляваха се, когато чуваха как Тео говори испански. Понякога той се колебаеше какво да каже, но упорито се стараеше да поддържа разговора.

Господин и госпожа Буун бяха мечтали да имат още деца, но опитите им бяха безуспешни. Понякога си мислеха, че грижите за Тео и бездруго им отнемат много време.

Хенри Гантри изчака да се стъмни, преди да излезе на дълга неделна разходка. Живееше на няколко преки от съда, в стара къща, наследена от дядо му - известен съдия в миналото. Той често обикаляше улиците в центъра на Стратънбърг рано сутрин или късно вечер. Сега се нуждаеше от глътка свеж въздух, за да обмисли ситуацията. Процесът срещу Пийт Дъфи не му бе позволил да си почине през уикенда. Съдията бе прекарал часове над правните томове в търсене на отговор, който все още му убягваше. Бе изправен пред сериозна дилема. Налагаше ли се наистина да прекъсва дело, протекло според всички изисквания? Трябваше ли да обяви за невалиден процеса, при положение че не бе допуснато нарушение? Правилата и етичният кодекс бяха спазени. Нямаше нищо нередно. Всъщност благодарение на отличната работа на адвоката и прокурора делото бе преминало доста гладко.

След дълги проучвания той не успя да открие друг подобен случай.

В кантората на „Буун и Буун“ светеше. Както бе обещал, в седем и половина съдия Гантри се качи на малката веранда и почука на вратата.

Марсела Буун му отвори с думите:

- Добър вечер, Хенри. Заповядай.

- Здравей, Марсела. Не съм стъпвал в кантората от поне двайсет години.

- Значи трябва да се отбиваш по-често.

Те отидоха в библиотеката, където ги чакаха Уудс Буун, Айк и Тео. Дългата маса в средата на стаята бе отрупана с книги, карти и бележници. Очевидно вътре кипеше усилен труд. Всички поздравиха съдия Гантри и размениха с него обичайните любезности. Скоро преминаха към по-належащи въпроси.

- Едва ли е нужно да ви напомням - започна съдия Гантри, след като присъстващите седнаха по местата си, - че срещата ни е неофициална. Не правим нищо нередно, тъй като вие не сте замесени в делото. Въпреки това съм сигурен, че хората ще започнат да задават въпроси, ако научат за разговора ни. Ясно ли е?

- Разбира се, Хенри - увери го госпожа Буун.

- Няма проблем - заяви Айк.

- Ще пазим тайна - обеща господин Буун.

- Да, сър - добави Тео.

- Добре. Споменахте, че искате да ми покажете нещо.

Тримата по-възрастни представители на семейство Буун погледнаха към Тео, който веднага скочи от стола. Беше оставил лаптопа на масата пред себе си. Докосна един клавиш и на интерактивната бяла дъска в ъгъла се появи огромна снимка. Тео насочи лазерната показалка кьм нея.

- Това е шестият феъруей на трасето „Крийк“. Ето го дома на семейство Дъфи. А тук, сред дърветата, е обядвал очевидецът в деня на убийството.-Той натисна друг клавиш и показа ново изображение. - Тази снимка е направена вчера на голф игрището. Свидетелят е седял върху един дънер близо до пресъхнал поток. Мястото е напълно изолирано. - Тео премина към следващата снимка. - Но както виждате, от там се разкрива идеална гледка към къщите от другата страна на феъруея, на стотина метра разстояние.